Бордът на директорите на Bank of Hysterialand обяви конкурс за портиер на банката. Длъжността бе pro bono. Заплата нямаше, но след месец в CV-то на кандидата щеше да пише, че е работил в престижната банка, и никой нямаше да пита като какъв. Това бе достатъчна причина току-що пръкнали се млади банкерчета, както и мастити банкери пред пенсия да кандидатстват за позицията.
До финалния кръг бяха допуснати седем кандидата, всичките с отлични референции. Според правилата на Bank of Hysterialand, Бордът на директорите трябваше да вземе крайното решение на свое общо събрание. Портиерът беше лицето на банката, този който посрещаше настоящите, а и бъдещите ѝ клиенти, и неговият избор бе отговорност, която можеше да понесе само Бордът. В същите правила пишеше, че се избира кандидата, получил не най-много гласове, а този с най-голямо процентно одобрение от Борда на директорите. Все пак директорите бяха ангажирани с куп задължения към обществото и нямаха възможността да отделят от ценното си време ...