Тази е от 1999- та, смесена техника е( има туш, акварел) и е един от първите ми опити да нарисувам нещо философско и с по- дълбок смисъл. И противно на всеобщото мнение не е опит за автопортрет или автошарж (брей, то вярно че не съм кой знае какъв красавец, ама и чак пък толкова ли да съм грозен, ха-ха) Заглавието е игра на думи. В моя вариант Дявола е "най- добрият" приятел на човека, защото на пръв поглед ни "дарява" и изкушава с всичко най- хубаво на този свят( и разбира се рано или късно си плащаме за тази негова "доброжелателност") Точно тази двуличност и преходност символизира нагнилата, разкашкана ябълка (библейският символ на греха) в ръката му.

   Вместо да го рисувам страшен и зловещ (както в повечето картини на тази тематика) избрах традиционния за мен леко карикатурен подход в изобразяването му. Най- много ми харесва как се получи лицето. Чрез този безразборен (на пръв поглед), "търсещ" щрих успях да му придам отегчено, студено и пренебрежително изражение...