Тази е от 1999- та, смесена техника е( има туш, акварел) и е един от първите ми опити да нарисувам нещо философско и с по- дълбок смисъл. И противно на всеобщото мнение не е опит за автопортрет или автошарж (брей, то вярно че не съм кой знае какъв красавец, ама и чак пък толкова ли да съм грозен, ха-ха) Заглавието е игра на думи. В моя вариант Дявола е "най- добрият" приятел на човека, защото на пръв поглед ни "дарява" и изкушава с всичко най- хубаво на този свят( и разбира се рано или късно си плащаме за тази негова "доброжелателност") Точно тази двуличност и преходност символизира нагнилата, разкашкана ябълка (библейският символ на греха) в ръката му.
Вместо да го рисувам страшен и зловещ (както в повечето картини на тази тематика) избрах традиционния за мен леко карикатурен подход в изобразяването му. Най- много ми харесва как се получи лицето. Чрез този безразборен (на пръв поглед), "търсещ" щрих успях да му придам отегчено, студено и пренебрежително изражение...
Report an issue
Flag us for an irregularity if you think a work is plagiarized or does not comply with the rules.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
Ха-ха, да, Пепи, извинена си ! Пък и щом е само една буква- ся, няма да я правим на проблем (ако знаеш при мен пък като типичен представител на зодия Телец за к’во чревоугодничество и лакомия става въпрос- направо не е истина )… Благодаря и на теб, Блу ! Да, определено „дебне” във всеки от нас и късметлии са тези, които поне малко успяват да го натикат и „заключат” в най- дълбокото кътче на душата си.
Между другото, съгласен съм с теб за Гьоте, затова се опитах да извлека най- "интересното" от цялата легенда. Това са въпроси, чиито отговори винаги ще търсим (и едва ли някога ще научим). Единственото, в което съм сигурен е, че колкото и банално да звучи, светлината и мрака са двете страни на една и съща монета...
Благодаря ти! Коментарът ти ме подсети да спомена, че подсъзнателно (и не чак толкова) вдъхновение за тази картина ми е легендата за Фауст и това как той продава душата си на Мефистофел (пречупена през моята призма)...
Благодаря ви за коментарите! Това е една от най-отвратителните снимки, които съм правил( не че другите са с кой- знае какво качество, де,ха-ха) Това в центъра наистина е моето отражение(плюс съвсем слабото отражение и на стаята около мен)Навремето, когато я рамкирах, анти- рефлексното стъкло не беше така масово навлязло и затова сложих от това, обикновеното. А сега, когато реших да я снимам и да я кача в сайта, просто ме домързя да я изкарам от рамката и затова действах по "бързата" процедура...
Това с подмамващата доброта не го бях забелязал(супер, допълнителен бонус към "букета" от настроения, които съм събрал в лицето на Рогатия)А приканващия жест наистина се получи доста сполучлив (може би за това спомагат четирите, вместо пет, пръста, които му нарисувах...)
Дори когато се явява на хората той би могъл да става и красив и с перфектен вид .. Особено интересен е и приканващият жест, с който си го изобразил. Една незначителна забележка - на фона (който също е впечатляващ със своята неустановеност, сякаш е мъгла) е останало и твоето отражение, когато си снимал картината.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.