Как доброто в епилог на живот е аналог
Беше ли ти интересно?
Зная, че не е уместно,
но ще те попитам в края,
истината да узная.
Може Рори и Росина
пак да срещнем догодина.
Скоро зимен сън ще спят.
Но, когато се стопят
всички ледени висулки
и червените вързулки
на ръчичка се полюшнат,
а надеждата ти гушне
в бяло сърчицето детско,
ние мечата пиеска
с радост с теб ще продължим.
Няма да се уморим -
аз да бъда папарак,
ти - слушател мой и пак
с приказка да те приспивам.
После сън да те завива
и да чувстваш в него ти
щастието как тупти.
Нека нашите герои
те приветстват: Пръв е Рори,
горски славен футболист.
И Росина, с поглед чист,
пак с балетен реверанс
се покланя тук пред вас.
Ето Мечо и Мецана.
Тяхното семейство стана
пример в горската дъбрава.
Нека да им кажем браво,
че децата възпитават
те на честност и на труд.
Тук е Кум Вълчан - прочут
полицейски капитан.
От съдбата е избран
на вълчица с амулет
той да донесе късмет.
А лукавият Глиган,
Дядо Кърт във дупка сврян,
който все за нещо трака
и госпожицата Сврака,
и мечокът Луд Илия -
всички тук са се качили.
С вашите аплодисменти -
Лиса влиза! Комплименти
и за Руши - пръв приятел
на мечетата в гората.
Пълна сцената пред вас е.
Стана ли ви вече ясно?
В този кратък епилог
щастие е аналог
на живота им в гората.
Нека разберат децата,
че добро ако си сторил,
ти живота си помолил
то и теб да сполети.
Затова добро и ти
се опитвай да направиш.
Ако някога забравиш
как сърцето го постига,
припомни си тази книга
от Пастирката Мария
и отново отвори я.
❤️❤️❤️ К Р А Й ❤️❤️❤️
© Мария Панайотова All rights reserved.
