Това българите сме упорито и опърничаво племе. Толкова сме опърничави, че даже Шекспир вероятно е черпил тежък челен опит от познанството си с някой нашенски „булгар” за написването на „Укротяване на опърничавата”. Инатим се за спорта, за кеф, за оцеляване. Инатим се на КАТ (айде да видиш, че няма да я платя тая глоба!), социалните (айде да видиш, че ще се докопам до енергийните и тая година!), ВиК (и като не плащам две години, к`во? Ще спрат водата на входа заради мене ли?), Топлафикация (тук вече е малко по-рисково занимание да инатееш), Европейския съюз (не е вярно, бе, тия лъжат – нямаме корупция по тия ширини, а и съдебната ни система е напълно независима и справедлива и изобщо сме по-по-най-първенци). Инатеем на междусъседско, регионално, национално и международно равнище. И на междупланетарно бихме, ама марсианците още не искат да си общуват много-много с нас. Ония, дето ежедневно са в пряка връзка с кораба-майка не се броят – те са по друга програма.

Инатеем и на религиозно равнище, като се замислиш. Това инерцията е голяма сила, ей! Един път като почнеш…

Последното обаче не е от сега и няма нищо общо с голобрадия изцъклен палавник от Троянския манастир, дето изгря от ефира на „Господари на ефира”. Иначе признавам му – инат е. Инатливо продължава да отрича, въпреки очевАдните (пази Боже!) доказателства. Добре поне, че има някаква цензура, та не успяхме да ги видим в подробности въпросните доказателства, че иначе СЕМ щеше да одруса яко родните телевизии за излъчване на аматьорско порно в праймтайма!

Не. Започнало е още през 864-865 година около покръстването ни. По онова време римският папа Николай І имал голям мерак да ни приобщи към владенията си (много е лошо, когато не си наясно), но реакцията на българите се оказала малко в стил: „Кой, бе?! Тоя ли?! Той ли ще ми казва на мене аз католик ли ще съм, кришнар ли или ще съм последовател на Великата юпитерианска бълха?!...” И сме станали източно-православни. Демек римляните извадили направо щур късмет. Иначе досега щяха да са потънали в мъглата на историята, щото факт е, че който се е захващал на нашето хоро, не е прокопсал. За справка: де що има пропаднала империя наоколо – Византия, Османската, Третия райх, СССР, а към днешна дата и Европейския съюз е на път…

Византийците (бивша Източна Римска империя) отначало адски ни се изкефили (сигурно щото така и не простили на Рим, че ги е изтикал чак тука, на Балканите, сред такива варвари, дето предпочитат конете си пред жените… макар че често пъти няма особена разлика май, особено като гледам някои днешни фотоси във facebook), ама общо взето бързичко вдянали, че са си сложили таралеж в гащите с нас. Типично по български, от нас не стават добри комшии. Все не ни стига мястото в двора, все ни се струва, че комшията е изместил оградата в нашето местенце, все го подозираме, че ни пишка тайно в лехите с пипера, трови ни кучето, краде кокошките, заглежда жената, обарва дъщерята, че и сина от време на време. Това последното си е нещо обичайно за гърците.

И тук може би намираме логичното обяснение за поведението на онова изцъкленото и дружките му в Троянския манастир. Ами така ще е – като сме тръгнали гръцкия модел да копираме… Какво има да се чудите, че духовниците ни прихващат и вярата, и… ориентацията. Аз някак си не съм изненадана, за вас не знам.

Все едно. Византийците (бивши римляни) усетили накъде вървят нещата още когато Симеон І им върнал един по един всички командировани насам попове и си излъчил свои хора. Пак типично по български. Не е ли „мой човек”, шансовете му за професионално развитие са горе-долу равни с шансовете на дъждовник в средата на пустинята Гоби.

Малко по-късно с желанието на османците да ни помохамеданчват се получило почти същото. Кой, бе?! Тоя ли?!?!?!... Най-вероятно по онова време нашите хора са си рекли нещо в смисъл:„Достатъчно неприятности си имахме с православието, сега пък ислям ли тепърва да пробваме? Айде нема нужда!” И петстотин години не могли да излязат на глава с националния ни инат. Те вдигат джамии, ние си пеем в тях „Господи, помилуй!”. Не че много религиозни сме станали, ама си е кеф невероятен. Почти като да се качиш на Айфеловата кула и да плювнеш отгоре.

После руснаците решили, че ще се справят. Велика сила, велика империя,велики войни водили… „Грешка! Голяма грешка!”, както пееха навремето Джанго Зе, ако не се лъжа. Сега като се замисля, опитът с нас би следвало да ги е  научил на нещо, но онова злощастно нахлуване в Афганистан през 80-те говори за обратното. Ако се бяха замислили, щеше да им светне, че тая работа не е като оная работа и няма да стане така, както им се иска.

Русите пробваха отново да ни ориентират религиозно. Култ към личността, ама си е религиозна ориентация, нъл` тъй? Ама зорлем хубост не става, та и на тях не им се получи съвсем по първоначален план. Вместо култ към Сталин и Ленин ние го обърнахме на култ към Живков и Цола Драгойчева. Тия ли ще ни казват на нас?!... Малко като с вицовете стана: „А, знам го тоя, ама не баш така.”

При нас никога не е баш така, както на великите им се ще. Дето викат торлаците, ми смо си ми.

И за Белене не успяха да ни тушират. Да си ни съдят за колкото милиарда си искат, няма пък да стане тая тяхната! Ма реактора бил готов? Халал да ви е! Влачете си го в Чернобил или го подарете на японците да си оправят Фукушимата, че изтровиха рибата в океана! Ние и без Белене си можем. Верно, токът малко скъпичък, щото евтиния го изнасяме, ама пък ни остава удоволствието от ината. Няма по-голям кеф от този да прецакаш системата. Нищо, че вкъщи свети само една крушка, ама плащаме като да държим фабрика, захранвана изключително от фотоволтаици. (Което е малко странно, при условие, че пионер в използването на слънчевата енергия за отопление и охлаждане е българин – проф. д-р Димитър Чернев.)

За Хитлер дори не знам струва ли си отварям дума. Пробвал човекът не нова религия да въвежда, а само така… ако е възможно нали… да ни намекне, че не го кефят евреите и че ще му направим густото, ако му ги препратим към Аушвиц. Ама не би. Двама като се сдърпат, третия печели – закон вселенски. В случая спечелили българските евреи. Нашите решили, че кой е пък тоя кривокрак смешко с налудничав поглед и вреслив тембър, та да се опитва да им нарежда кого да тормозят. Цял Рим и Византия не са успели да излязат на глава с нас, та тоя ли?!... Щото ние може и да си тормозим комшиите, ама са си нашите комшии и само ние имаме правото и привилегията да си ги тормозим. Място за навлеци в тая игра няма. Та така. И този път светът (в частност немската дисциплина) се сблъскал челно с българский… не лЕв, а инат. Пред ината наш никаква дисциплина не важи.

Така и не можах да разбера между другото тая типично нашенска привързаност към лъва, при условие, че не знам тоз добитък да е обитавал Балканите или поне не в последните няколко хилядолетия. Някак си пó бих разбрала, ако се бяха спрели предците ни на лисицата например. И не знам защо в този момент отново ми изниква идеята за Великата юпитерианска бълха. Сигурно има причина.

Та така. Инатливо, опърничаво племе сме си открай време и тоя ген не може да го изкорени и генно инженерство. Само сърбите засега успешно ни конкурират в това отношение, което може да е добра причина за размисъл сред историците.