Нечутата дума
Около обяд разговарях с един Човек – не много стар, но и не много млад. Черен панталон, черен шлифер и черни обувки бяха частите на неговото облекло. Този траурен тоалет се допълваше и с черно бомбе, което закриваше част от лицето му. Да не пропусна да спомена, че този Човек си беше вдигнал яката на шлифера. Лицето му излъчваше някаква сериозност – спокоен, замислен поглед; ръце скрити в джобовете на шлифера. Та, аз си разговарях с този Човек. В разгара на нашия разговор една думичка се заклещи между зъбите ми и не можа да излезе оттам. Тъкмо да изкочи от устата ми един рейс минаваше и тя се заглуши. Човекът не я чу. Понечих втори път да я кажа, но един самолет минаваше по това време над нас. Човекът пак не я чу. Третият път също не беше от най-сполучливите – докато казвах думичката един влак пофуча с бясна скорост от дясната ми страна. Човекът пак не я чу. Разговорът стана напрегнат и притеснителен за мен. Но се успокоявах като погледнех спокойните очи на събеседника си. ...