Sep 4, 2012, 4:10 PM

Сякаш

  Prose » Letters
868 0 0

 

И сякаш мислите ми отлитат с дима

и всмуквам още веднъж желание,

което бушува в кръвта ми,

издишам горещо с дъха ми

и отива при теб.

 

И усещаш как лежа

сгушена зад теб

и дишам в гърба ти.

Дъхът ми ти говори,

но ти спиш 

и те достига чак във съня ти.

 

И искаш да хванеш ръката ми,

но се спираш

и искаш да кажеш много неща,

но не можеш.

 

 Дори всичко останало да се окаже прах,

аз съм до теб и нищо друго,

само дишането ни в синхрон

и телата, които се отдават,

защото ние не можем,

страхливи, наранени и предпазливи

се крием.

 

... телата говорят езика на любовта,

който като че ли не владеем.

Не знам.

Страх ни е да живеем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...