Искам час да измоля от неговата монотонна безсъница...
В замъка омагьосан, светлият мой принц тъгува...
Ще се примъкна в краката му като котенце-скитница...
Тихо през съня ще се моля... Нека Него сънувам...
Ще те препиша в тетрадката... само че, вече наживо...
Нежна виола тихо изгаря нощта...
А под възглавето, моята длан... все по тебе тъгува...
Ще се помоля... може да дойде... Бог да помага сега...
Старият Морфей е запял... и не свири вече Орфеят...
Мистиката на чувства добри се преражда в грешност...
Аз над тебе летя... но да влизам не смея...
Само пусни ме... Обичам... Чакай моята нежност... ...