670301
1.387 el resultado
Пусни го, душо!
Нека си отиде!
Какво си се озъбила
по кучешки?
То бяха сълзи, ...
  520 
Господи!
Запази душата ми цялата!
Дай ù сила и твърдост!
Вятър дай ù,
та вярата ...
  323 
Той ме покани на среща
в Дома, дето вятърът
щял бил да спре,
та реших да отида.
Черна сграда ...
  392 
Трогателно
и мило,
и копнежно,
забрава,
чистота ...
  297 
Само ако пожелаеш
малко пролетно слънце
да разкаля пътеките,
по които кръвта
потича в сърцето ти, ...
  319 
те са израз
на твойто желание
да живееш в момента
тук и сега
все едно ...
  353 
Когато щастието се промъква в дома ти, ти дори няма да го усетиш. То е малко човече, което незабележимо заема мястото си край масата. Взема приборите в ръце, слага си салфетката на врата и мълчаливо се храни, докато ти се случваш край него. Ти. Не то.
  387 
Стъпили сме на ръба на скалата.
А тя - надвиснала над морето.
А то - лиже с киселинни устни подпорите.
А те - са последния спомен от счупване.
И сме двама. ...
  456 
Не съм ù виждала лицето. Затова пък знам как изглежда знамето ù: гладък череп, побит на гръбначния стълб. Старешка кожа с кафяви петна гладко се е опънала върху черепа, а на тила стърчат няколко рехави снопчета тънки бели косми (като на белоглав орел). Знамето се върти около оста си, но не от вятъра ...
  333 
ако ме изоставиш
ще тършувам
във хралупите
за забравени сънища
и забравени спомени ...
  332 
Какъв ви есенен стих!?
Септември ви е излъгал!
Той още блажено спи
в киселите салкъми!
Пратил е само знак - ...
  443 
Ти, драга, си оттука до кожата ми.
И ти предлагам да клекнеш
на улицата да ме причакваш.
Ще изляза, най-вероятно по работа
(да предположим), ...
  313 
Кой би рекъл,
че тази непретенциозна къща
ще бъде нашето специално място?
Зад онзи ъгъл скрита, яркожълта, тухлена,
със дървен орнамент върху вратата. ...
  369 
Рая се казваше дъщеричката. Но, Господи, как се казваше майката, не можах да се сетя няколко дни! Това така ме изтормози, че реших да внеса системност в припомнянето: Ани?... Албена?... Ангелина?... Боряна?... Бистра?... Блага?... Венета?... Ваня?... Валя?... Не съм много сигурна, но ми звучи като д ...
  453 
Последната бутилка е от мен!
Ей тъй, защото ти ме предизвика!
Защото ти със гневния си ген
пося раздорите, в пашкул увити!
Изпърво мислех си, че съм добра ...
  335 
Когато влезем в нета,
се събличаме.
Костюмите остават
пред вратата.
Клавишите направо ...
  416 
Тази нощ не спах. Предадох себе си. На онзи патрул, който нощем обикаля по къщите и събира изтърваните съвести. Безпризорните съвести. Маршовите стъпки отекват в гърдите. Туп-туп-туп... Обзема те страх? Понечваш да избягаш?
Няма къде! А те дори нямат нужда от СРС*-та. Ти - сама. Излизаш под уличната ...
  416 
Ела да почакаме
да се извали
тази мътна небесна чорба!
Небесните великани
сред страхотна кавга ...
  388 
Това е празен дом.
Прощално парти,
помело като ураган
стаени истини,
оставило след себе си ...
  304 
не се страхувам
че ще попаднат при някой
съвсем непознат
или че целият свят
ще се присмее ...
  527 
Той чу.
Чу как капе.
Със безшумното стичане на снега.
Самотата в мен чу да капе,
в пустота да отеква. ...
  467 
Среши най-после, дъжд,
косата на гората!
Валиш от седем дни!
Разрошил си листата ù,
захвърлени навред, ...
  389 
На ръба от мълчания
се спотайва безвремие.
С подозрителен поглед
то се втренчва във птичката,
долетяла да пили ...
  390 
Да ме предпази искаше
и две ръце,
като чепати ябълкови клони,
безлисто сплете
върху раменете ми; ...
  398 
Господи, колко ти вярвам!
И колко е пусто в душата ми!
Прощалното ти писмо?
Извини ме, но ще го пратя
право в кошчето. ...
  444 
Изгубих я.
Заминала в чужбина,
разпръснала по пътищата вятър.
Душата ми.
Над бялото и синьо ...
  308 
Дишай! Дишай, мечта!
С молекулите свежест
събери попиляна душа;
събери се копнежно
и стоманено твърдо в едно ...
  334 
Хайде, циганки,
приберете децата си от поляната!
Нека вятърът да разхвърли
кашонените ви къщички!
Приберете шалварите, ...
  432 
Разкъсани, висят на сутринта небетата -
продъни ги
внезапен нощен хлад.
Душата, за която знаех, че е скъсала въжетата,
се върна, ...
  407 
Състояние на летеж.
Тутакси си представям
нежно бяло листенце
от ябълков цвят
върху покрива на бараката. ...
  378 
"Мечтата ми се върна у дома" - П. Горинов
Мечтата, тя се връща и остава,
наскитала се скитница проклета,
все още жива, с много люти рани,
със слюнка излекуват ги орлета ...
  495 
Една сълза
превърна се във смях;
разпръсна се във мен като бутилка,
напълнена с гърмяща смес.
Една ...
  344 
Повярвах!
И сега изпитвам Божи страх
да не подпали чергата ми огънят,
заченат само с мисъл,
с концентриран лъч насочен в праханта ...
  331 
Не ми позволявай
да се превърна в мъгла!
Не -
в мараня
не ми позволявай ...
  342 
Бог да го прости, брат ми, като беше в първи клас, такъв плакат написа за 24-ти май. И "слъце" нарисува. Само дето после някой трябваше да добави едно грозно "н".
Та на това "слъце" се пека и аз сега.
Може би трябваше да съм по-предпазлива вчера, когато ми се обади Ханджийев. Уж стар приятел, уж гол ...
  558 
Типично!
Вършиш глупости,
а после съжаляваш!
Ровичкаш в Гугъла,
по Джиографик се сравняваш ...
  345 
След малко ще избухна.
Като с дим
ще ме покрият спукани вселени,
като килим
ще натежат над мен ...
  400 
прекалено дълго
с теб сме плували
покрай кораба
уж успоредно до него
но не сме забелязвали ...
  379 
След взрив
вратите и прозорците - избити
и лудата душа
(със девет ключа,
дебели катинари, ...
  465 
В две шепи смях
се крие Коледният дух
и в бляскави играчки от елха
се отразява.
С бенгалски огън се разпръсква. ...
  501 
Propuestas
: ??:??