АниИванова-стихове
201 el resultado
на Пети
Когато носиш светлината
сърцето стоплено тупти.
Ти ставаш слънчево богата!
В очите огнен лъч блести. ...
  461 
Август е. Тревата окосена
във купата тя сънува сън,
че със билки ароматни денем
къпе се в роса отново вън.
И трепти! За вятъра се сеща - ...
  392 
Няма ги светулките да светят
над нивите - примигващи искрици.
Или станаха звезди в небето
да греят с другите като сестрици.
Търсим ги във мрака късна вечер ...
  499 
Един щурец засвири във ръжта,
синчецът се усмихна на небето.
Нашарено от дивите цветя
се шарнало далеч, далеч полето.
Слънцето с лъчите си гори ...
  370 
Да се събудя сутрин рано,
да чуя твоя топъл глас.
Със звън по телефона само
да кажеш "Ало, пак съм аз!"
Че още жива съм да зная ...
  398 
Месец юни - той напомня дестство,
с клони натежали от череши.
Онзи Юни - бос, безгрижен, весел
пак с поройни дъждове валеше.
И затичано от мен детето ...
  322 
Лунен рог в небето залюля се
и изсипа грейнали звезди.
Те тпретят, припламват, но не гаснат.
Ще събудят Слънцето в зори.
В жълто и оранжево ще грее, ...
  424 
Добро утро намръщено време!
Все не спираш - валиш ли, валиш.
Натежаха тревите зелени,
а светът под чадъри се скри.
И прескачаме локвите мътни - ...
  549 
Когато седне до мен самотата
и затупти сърцето с тъга,
когато кръжи край мен тишината,
изчезне за миг и светът,
посягам за листи стих да напиша, ...
  328 
И грее Май - зелен и ведър,
дошъл с надежди и мечти.
И пак утихнала аз вечер
потъвам в топли две очи.
Било ли някога красиво ...
  493 
Пролетни нощи - тихи и нежни.
Дървото до късно с листенца шуми.
Вятър гали ги с ласки горещи,
а после развихря се в танц до зори.
Утихнал среща утрото синьо. ...
  324 
Щом звънне телефонът рано
и скачам във съняси аз,
не бързай ти да го затваряш!
Да помълчим, ей тъй без глас.
Тъй, както някога мълчахме, ...
  504 
Вдъхновена от Луна изгряла,
сядам пак да пиша моя стих,
все във тази, тихата ми стая,
дето влиза вятърът игрив.
Той безспир се скита по Земята ...
  344 
Дали сълзи е ронило небето?
Тревата във сребро блести.
Дали, че зеленеят вън дървета
звездици греят в две очи.
Очите топли на едно момиче ...
  945 
Пак е пролет светла- нека!
Да има слънце и цветя!
Небето синьо отдалеко
да гали цялата Земя!
И ято обаци в синевата ...
  349 
Едно дърво навън без клони -
отрязани, стърчи без тях.
Приведено то все се моли
за клонче живичко с листа.
До скоро е било зелено, ...
  413 
Късно е, а мислите ми бягат
в миналото връщат се назад.
Уморени в мене тихо лягат,
но от тук избягал е сънят.
И замръзнала аз тръгвам в мрака ...
  308 
Чуваш ли, чуваш ли ти,
вятър унесен танцува.
Голите клони дори
той ги люлей развълнуван.
Късно е, но посвири! ...
  333 
Все още зима е, защо ли
усещам, идва пролетта!
Игликите с листа проболи
земята спяща и цъфтят.
Небето денем шаренее - ...
  439 
Времето край нас минава
и животът се мени,
но в сърцата ни остава
да пулсира и гори.
Някога в зори пристига, ...
  401 
Паяк с паяжина ефирна
във килера си плете.
Скрит на тъмно – тихо, мирно
хваща бримки със краче.
Но откъде ли буболечка ...
  385 
Някой пееше до скоро,
някой пее и сега,
но отчаян и с умора
се задъхва в песента.
Той със песента си само ...
  973 
Зайо прави си колиба.
Бърза! Зимата пристига.
Стреснат гледа към небето
и подскача му сърцето -
тези облачета тъмни ...
  1037 
При самотната ни къща
уморена се завръщам.
Уморена от какво ли? -
От натрупани неволи,
от години светли, тъмни - ...
  1158 
Боли ли те? Така боли и в мене,
че времето тъй бързо отлетя.
Годините кой вятър ги отнесе -
с тях грееха и гаснеха слънца...
Слънцата, дето топлеха душите - ...
  1110 
Събрах си есенни листа
обагрени в червено
и в мен едно щурче запя -
от миналото време…
То пееше от сутринта ...
  391 
Нежна и красива есен,
синьо-сиви небеса
и от нейде звучна песен -
трепет в моята душа…
Изгревът - студен и бледен, ...
  342 
Една шепа обич,
колкото шепа вода,
но и нея не можеш
да намериш сега…
Къде да я търсиш ...
  405 
Тъмносиня вечер е навън.
Птиците замлъкнаха в гнездата.
Отдалече тих гальовен звън
спря се тук – потъна в тишината.
Слиза ниско грейнала луна, ...
  315 
Сини небеса безкрайни,
слънце с парещи лъчи.
Лято топло и омайно
заблестяло от зори.
Птици литнали в простора, ...
  354 
Толкова много неказани думи,
въздишки – очите пълни с тъга.
Толкова с мъка изминали друми,
дето поела към теб все вървя.
Толкова дълги и тягостни нощи ...
  497 
Пролетта тъй чакана дошла е
с вятъра утихнал през нощта.
А пък аз я срещнах с болка само -
от огньове цяла изгрях,
дето ден след ден аз все ги палех, ...
  384 
Тази вечер Луната изгря,
светла и нежна над нас заблестя.
Вятър немирен клони люлей,
някой вълнуваща песничка пей.
И му приглася струна една ...
  440 
Във едва поникнала тревата
цъфнала иглика розовей
и намига – пролетта с цветята,
пъстра рокля скоро ще развей.
С птици кацнали на раменете ...
  431 
Срещу мене – снимка овехтяла,
а на нея – аз като дете.
Малка снимка черно-бяла -
„Да се гледа като порасте!“.
И сега седя аз срещу нея, ...
  334 
Някога един поет написа
стихове със своята душа.
Казваше: „Пиши каквото искаш,
но кажи го просто на света!“
И започнах често да ги срещам ...
  361 
На масата ми празни листи
разпръснати са те без ред
и сякаш, че са бели птици
накацали край мен навред.
Пред тях разтварям си душата, ...
  391 
Дали от ледената зима
студът сковава ме и мен?
С одеяло нощите завивам
и рано срещам всеки ден.
Дали тежи ми самотата ...
  417 
Над планината светлее
слънчев лъч над смълчани скали.
Вятър клони елхови люлее,
носи песен за минали дни.
Песен юнашка за свободата - ...
  305 
Аз мразя думата война
ограбила и мене.
Войната моя, че сина
загубих в мирно време.
От болка влизам в друга аз, ...
  462 
Propuestas
: ??:??