Валери_Станков
1.459 el resultado
СМЕШНОТО НА ВИЦА
... от книгите, които подредих – защо ли? – на световната лавица,
едва ли ще остане някой стих, в това се крие смешното на вица –
без жалост сякох не една гора! – да я превърна в тонове хартия,
е, и какво? – безмълвен ще умра, преди вода от извора да пия, ...
... от книгите, които подредих – защо ли? – на световната лавица,
едва ли ще остане някой стих, в това се крие смешното на вица –
без жалост сякох не една гора! – да я превърна в тонове хартия,
е, и какво? – безмълвен ще умра, преди вода от извора да пия, ...
921
1
1
ГЛАВНА РОЛЯ
... толкова случайни хора, кой съм? – питам се, сред тях –
пришълец от звезден кораб? – вейнал шепа лунен прах,
скитник – делнал си салама с братец! – да не му е зле,
или просякът пред храма? – стиснал празното чашле, ...
... толкова случайни хора, кой съм? – питам се, сред тях –
пришълец от звезден кораб? – вейнал шепа лунен прах,
скитник – делнал си салама с братец! – да не му е зле,
или просякът пред храма? – стиснал празното чашле, ...
532
1
2
РАВНОСМЕТКИ
... натрупах вече тонове от минало
за своите шейсет и шест лета –
дори забравям с кеф, че ме е имало,
и с обич своя бъден ден чета, ...
... натрупах вече тонове от минало
за своите шейсет и шест лета –
дори забравям с кеф, че ме е имало,
и с обич своя бъден ден чета, ...
849
2
4
... дали защото мислех другояче за всичкото, което предстои,
погледна ли навън, и ми се плаче, надявам цайси в розови бои –
навсякъде крадеж, погром, разруха, обвити кротко в медийна мъгла,
ветрецът на промяната не духа – и няма кой да развърти метла,
по БНТ, по БНР, по NOVA – мошеници! – ни водят з ...
погледна ли навън, и ми се плаче, надявам цайси в розови бои –
навсякъде крадеж, погром, разруха, обвити кротко в медийна мъгла,
ветрецът на промяната не духа – и няма кой да развърти метла,
по БНТ, по БНР, по NOVA – мошеници! – ни водят з ...
836
2
2
ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
... докато перях с „Lenor”-а, същи Дядо Парцалан,
и съседката ми – Лора, хлътна в моя вехт таван,
някак странно ме погледна с двете хубави очи! –
с книжицата ми последна пожела да помълчи, ...
... докато перях с „Lenor”-а, същи Дядо Парцалан,
и съседката ми – Лора, хлътна в моя вехт таван,
някак странно ме погледна с двете хубави очи! –
с книжицата ми последна пожела да помълчи, ...
866
1
7
ЯЖ, ПИЙ, НАРОДЕ, И СЕ ВЕСЕЛИ!
... ужасното тепърва предстои – додето ям боклуците на "Метро",
рисуват ми със розови бои – по всички медии! – бъдещето светло,
не знам защо ме вземат за кретен, с кретените в едно тесто омесен? –
и да им вярвам – с всеки следващ ден – животът иде хубав като песен, ...
... ужасното тепърва предстои – додето ям боклуците на "Метро",
рисуват ми със розови бои – по всички медии! – бъдещето светло,
не знам защо ме вземат за кретен, с кретените в едно тесто омесен? –
и да им вярвам – с всеки следващ ден – животът иде хубав като песен, ...
689
1
1
ПЪТЯТ КЪМ ВАРНА
Всички пътища водят във Рим! – тази мисъл дори не е вярна,
ако имах Вълшебен килим, щях да литна отново към Варна! –
там, където морето не спи – и по цял ден в скалите се нерви,
и под старите градски липи спят загадъчни Римските терми, ...
Всички пътища водят във Рим! – тази мисъл дори не е вярна,
ако имах Вълшебен килим, щях да литна отново към Варна! –
там, където морето не спи – и по цял ден в скалите се нерви,
и под старите градски липи спят загадъчни Римските терми, ...
285
2
2
ПЕСЕН ЗА СВОБОДАТА
… сега, когато маските са спомен за тъп – и минал вече, маскарад,
въпросът ми е повече от скромен – кой Изрод ни държа във този Ад? –
защо ни взеха вкупом за калинки, които могат да летят под строй,
в дистанция – по двенки и по тринки, на метър от живота мой – и твой, ...
… сега, когато маските са спомен за тъп – и минал вече, маскарад,
въпросът ми е повече от скромен – кой Изрод ни държа във този Ад? –
защо ни взеха вкупом за калинки, които могат да летят под строй,
в дистанция – по двенки и по тринки, на метър от живота мой – и твой, ...
265
2
5
Като мисля за теб, ставам твърд като пернишки винкел,
нищо не е в състояние да ме свърне от правия път –
трябва да те намеря, не ми стигат за влака 37 стотинки,
а на гара Варна хората с много пари са ужасно кът,
терца яки ченгета по перона със мен са тъй мили! – ...
нищо не е в състояние да ме свърне от правия път –
трябва да те намеря, не ми стигат за влака 37 стотинки,
а на гара Варна хората с много пари са ужасно кът,
терца яки ченгета по перона със мен са тъй мили! – ...
183
1
1
... есента по хълма си подфирди жълтите кашмири от листа,
време за налагане на джибри, сух горун да тръшна във жарта,
да извадя бащината брадва – и да насека коджак дръвца,
на какво ли друго да се радвам под безброй избягали слънца,
време е – лула тютюн на пруста на кълбенца дим да издимя, ...
време за налагане на джибри, сух горун да тръшна във жарта,
да извадя бащината брадва – и да насека коджак дръвца,
на какво ли друго да се радвам под безброй избягали слънца,
време е – лула тютюн на пруста на кълбенца дим да издимя, ...
284
1
НАДПИС НА КАМЪК
„Страшни времена настанаха,
всеки пише, никой не чете.”
VІ в. пр. н. е. в Асирия
Живея сам – ...
„Страшни времена настанаха,
всеки пише, никой не чете.”
VІ в. пр. н. е. в Асирия
Живея сам – ...
765
2
7
Ах! – жената на съседа – капитан Иван Петров,
всяка сутрин мене гледа, и ме гледа със любов,
капитанът все го няма, в родната казарма спи,
тя вари ми чай за двама – риган, мента и липи,
гащичките си простира върху дворното въже, ...
всяка сутрин мене гледа, и ме гледа със любов,
капитанът все го няма, в родната казарма спи,
тя вари ми чай за двама – риган, мента и липи,
гащичките си простира върху дворното въже, ...
282
1
2
... след всичките безсмислени неща, които са се случвали в живота ми,
не знам как още дишам на света – дори мечтите ми са адски смотани,
не спах връз меки пролетни треви, търкалях се в кревати изкорубени –
тъй страшното и славно C'est La Vie не ми постла най-меките си губери,
най-светлите си нощи пр ...
не знам как още дишам на света – дори мечтите ми са адски смотани,
не спах връз меки пролетни треви, търкалях се в кревати изкорубени –
тъй страшното и славно C'est La Vie не ми постла най-меките си губери,
най-светлите си нощи пр ...
273
1
Празни улици. Витрини със космически цени.
Три патрулки с лампи сини. Сводник с леки две жени.
Дъжд – неонова дантела. Лампи в хлъзгавия мрак.
Травеститът пред хотела със ботушки мачкан лак.
Пет таксита. Седем псета. Автомат за нес кафе. ...
Три патрулки с лампи сини. Сводник с леки две жени.
Дъжд – неонова дантела. Лампи в хлъзгавия мрак.
Травеститът пред хотела със ботушки мачкан лак.
Пет таксита. Седем псета. Автомат за нес кафе. ...
937
1
3
... доде през мен секундите летят,
и – все по-бърз, часовникът тиктака,
разделям се полека с моя свят –
аз – пътник към Държавата на мрака.
С приятелства, любови, рождества ...
и – все по-бърз, часовникът тиктака,
разделям се полека с моя свят –
аз – пътник към Държавата на мрака.
С приятелства, любови, рождества ...
552
1
3
В този град нямам приятелка стара,
не чакам четвърто и пето дете.
Седя на перона на пустата гара,
а когато ми писне да пуша цигара,
пия бира и ям сандвич с мъртво кюфте. ...
не чакам четвърто и пето дете.
Седя на перона на пустата гара,
а когато ми писне да пуша цигара,
пия бира и ям сандвич с мъртво кюфте. ...
254
1
... ако простакът винаги държи на твоя труд със кеф да се присмее,
лъжецът да те хвърли във лъжи, крадецът да изчезне – ненадеен,
глупак да ти налива своя ум! – като че ли му плащат три заплати,
или злодей с последния куршум душата ти в отвъдното да прати,
завистникът да те покрие с кал и в черната ...
лъжецът да те хвърли във лъжи, крадецът да изчезне – ненадеен,
глупак да ти налива своя ум! – като че ли му плащат три заплати,
или злодей с последния куршум душата ти в отвъдното да прати,
завистникът да те покрие с кал и в черната ...
882
4
2
... и – нали със лудите в приюта
всички сме си малко тра-ла-ла,
тръгна и за мен мълва раздута! –
че ми плува в мозъка мъгла.
Че не знам къде съм, нито кой съм, ...
всички сме си малко тра-ла-ла,
тръгна и за мен мълва раздута! –
че ми плува в мозъка мъгла.
Че не знам къде съм, нито кой съм, ...
949
2
3
... печално е да скиташ по руини и да си Никой, сам във вечността,
преминал вихри в гибелни пустини – и кротнал се на края на света,
от ден на нощ по-чужд и непотребен, незнаен като образ във албум,
да няма със кого да хапнеш хлебец и да вървиш по своя дълъг друм,
забравен и от чужди и от свои! – от ...
преминал вихри в гибелни пустини – и кротнал се на края на света,
от ден на нощ по-чужд и непотребен, незнаен като образ във албум,
да няма със кого да хапнеш хлебец и да вървиш по своя дълъг друм,
забравен и от чужди и от свои! – от ...
193
1
1
... най-сетне се усетих помъдрял, наясно със световните въпроси –
защо понякога си правим кал, защо змия във пазвите си носим,
защо, да бъдем зли, не се свеним, защо не сме по-тихи и добрички,
защо без нас Вълшебният килим отлита – подир прелетните птички,
защо, ако вървим по грешен път, повличаме и ...
защо понякога си правим кал, защо змия във пазвите си носим,
защо, да бъдем зли, не се свеним, защо не сме по-тихи и добрички,
защо без нас Вълшебният килим отлита – подир прелетните птички,
защо, ако вървим по грешен път, повличаме и ...
367
4
8
... изкачвам невъзможни стъпала към бъдещето, дето все не идва –
животът ми докрай се опетла, съдбата беше с мене страшна свидла,
катерих се към следващия връх и срутвах се във бездна подир бездна,
остана ми последна глътка дъх – и пея! – миг преди да си изчезна,
през неосъществимости безброй търкал ...
животът ми докрай се опетла, съдбата беше с мене страшна свидла,
катерих се към следващия връх и срутвах се във бездна подир бездна,
остана ми последна глътка дъх – и пея! – миг преди да си изчезна,
през неосъществимости безброй търкал ...
989
2
3
Свърши лятото. Свърши. И жените са всички оклюмани.
През площада на пръсти минава кварталният луд.
Ветровете нахлуват – сякаш орди настръхнали кумани.
А рибарите теглят гриба с триста кила паламуд.
А над тях триста гларуса – като пръснати Ботеви четници, ...
През площада на пръсти минава кварталният луд.
Ветровете нахлуват – сякаш орди настръхнали кумани.
А рибарите теглят гриба с триста кила паламуд.
А над тях триста гларуса – като пръснати Ботеви четници, ...
238
2
2
... не съм аз вече вашият Валери,
наместо да ви пиша стих след стих,
в орляк замръзнали пенсионери
пред пощата и аз се наредих.
Ченето си бях лъснал с бленд-а-мед-а, ...
наместо да ви пиша стих след стих,
в орляк замръзнали пенсионери
пред пощата и аз се наредих.
Ченето си бях лъснал с бленд-а-мед-а, ...
459
2
4
... не беше орисията ми блага,
додето благи думички редих,
докарах се до просешка тояга –
и ще умра бедняк над моя стих.
Жена и челяд с него не нахраних. ...
додето благи думички редих,
докарах се до просешка тояга –
и ще умра бедняк над моя стих.
Жена и челяд с него не нахраних. ...
188
2
1
Във хаоса си има стриктен ред.
В безреда само облаците бягат.
Прелита птица. Каца самолет.
Децата скачат конче на тояга.
Добре е, че човек постига мир ...
В безреда само облаците бягат.
Прелита птица. Каца самолет.
Децата скачат конче на тояга.
Добре е, че човек постига мир ...
185
3
2
... под лозницата на двора косерът кълве зърна,
котаракът край стобора дебне слънчеви петна,
във колибката си куча Шаро на кравай се сви,
баба пак пече на туча лют пипер във две тави,
трите агънца ваклуши блеят под сачака пуст, ...
котаракът край стобора дебне слънчеви петна,
във колибката си куча Шаро на кравай се сви,
баба пак пече на туча лют пипер във две тави,
трите агънца ваклуши блеят под сачака пуст, ...
293
2
4
... нали съм просто същество,
и Бог повика ме по име –
не зная точно за какво
с Вълшебния килим дари ме.
– Качѝ се! – каза ми. – Лети! ...
и Бог повика ме по име –
не зная точно за какво
с Вълшебния килим дари ме.
– Качѝ се! – каза ми. – Лети! ...
215
2
1
... в пресечката на уличката „Бдин”,
тъй казаха ми снощи две съседки –
откриха малък зоомагазин
със зайченца и котенца във клетки,
с говорещ колумбийски папагал, ...
тъй казаха ми снощи две съседки –
откриха малък зоомагазин
със зайченца и котенца във клетки,
с говорещ колумбийски папагал, ...
293
4
2
... смирение! – е думата, с която започва сутрин дългият ми ден –
пред лакомника, озверял за злато, и пред мъдреца, вгледал се във мен,
загърбвам подлеците със насмешка, глупака отминавам с тъжен смях,
по старичкия метод "проба-грешка" и аз до светла старост доживях,
на чисто съм с отминалото време ...
пред лакомника, озверял за злато, и пред мъдреца, вгледал се във мен,
загърбвам подлеците със насмешка, глупака отминавам с тъжен смях,
по старичкия метод "проба-грешка" и аз до светла старост доживях,
на чисто съм с отминалото време ...
238
1
1
... много, Боже, мъчих се със теб,
ядох ти и хляба и калая,
питам се – за чий ми бяха чеп? –
Твоите измислици за Рая,
някога, когато бях добър – ...
ядох ти и хляба и калая,
питам се – за чий ми бяха чеп? –
Твоите измислици за Рая,
някога, когато бях добър – ...
227
2
2
... по чукари, шубраци и урви,
който сутрин събуди се пръв –
най-зловещите български курви
в парламента ни смучат до кръв,
мъкнат вкъщи един кош заплати, ...
който сутрин събуди се пръв –
най-зловещите български курви
в парламента ни смучат до кръв,
мъкнат вкъщи един кош заплати, ...
942
5
9
Тя сутрин се събужда много рано.
Разкършва рамене със тае бо.
Кафенцето си пие с Дебелянов.
Или отваря томче на Рембо.
Закотвен на писалищната маса, ...
Разкършва рамене със тае бо.
Кафенцето си пие с Дебелянов.
Или отваря томче на Рембо.
Закотвен на писалищната маса, ...
509
2
2
ПОЕЗИЯТА МЕН НЕ МЕ НАХРАНИ
Навярно съм едно голямо Нищо.
С Поезията левче не спестих.
Със въглени от своето огнище
аз драсках на стената всеки стих. ...
Навярно съм едно голямо Нищо.
С Поезията левче не спестих.
Със въглени от своето огнище
аз драсках на стената всеки стих. ...
560
5
5
... Господи, сторѝ тъй, че да мога
през света да мина тих – и чист?
Да не се извъртам – грохнал йога,
и да не трептулкам – смачкан лист.
Дай ми всички радости? – които ...
през света да мина тих – и чист?
Да не се извъртам – грохнал йога,
и да не трептулкам – смачкан лист.
Дай ми всички радости? – които ...
1018
4
3
... вятър вихри Баховите фуги! – цяла нощ в прогнилия улук,
нощ за всички варненски съпруги да приспят ревнивия съпруг,
да прострат на зимните веранди три легена с дъхаво пране,
да решат във вчерашното сканди кой е Клод Моне и кой Мане,
да си пуснат Моцарт, Григ и Шуберт, и преди децата да приспят, ...
нощ за всички варненски съпруги да приспят ревнивия съпруг,
да прострат на зимните веранди три легена с дъхаво пране,
да решат във вчерашното сканди кой е Клод Моне и кой Мане,
да си пуснат Моцарт, Григ и Шуберт, и преди децата да приспят, ...
215
2
2
Дъждът си рохолѝ като по ноти.
Преля и от казаните с боклук.
И – сякаш че Лучано Павароти
ми пее във среднощния улук.
Градът се сви – и в нощната патрулка ...
Преля и от казаните с боклук.
И – сякаш че Лучано Павароти
ми пее във среднощния улук.
Градът се сви – и в нощната патрулка ...
669
1
2
Него го няма. От много години го няма. И всички го забравиха. Зачеркнаха го на кръст. По диагонала. По всички възможни паралели и меридиани. Няма го и няма да се върне, в това съм абсолютно сигурен. Няма да се върне не защото не иска, не защото няма къде и при кого, а защото си мисли, че животът е б ...
305
2
3
Не ме интересува как живях.
Защо да си припомням колко хималайски камъни изтиках на баира?
Сега ми трябва вентилатор – да събори
от паметта ми пластовете азиатска прах.
Торнадо да ме издуха гол в космическите дупки на Всемира. ...
Защо да си припомням колко хималайски камъни изтиках на баира?
Сега ми трябва вентилатор – да събори
от паметта ми пластовете азиатска прах.
Торнадо да ме издуха гол в космическите дупки на Всемира. ...
719
1
1
... родих се в миналия век,
а ще речеш, че беше вчера.
Бях страшен австралопитек! –
дошъл от адски друга ера.
Когато попът ме видял, ...
а ще речеш, че беше вчера.
Бях страшен австралопитек! –
дошъл от адски друга ера.
Когато попът ме видял, ...
228
1
3
... понякога опитвам да реша и най-неразрешимите въпроси.
По цял ден мъча своята душа нелепи отговори да ми носи –
защо човечеството е на нож с прекрасното в душата на човека?
Защо човек, щом тъне във разкош, душата му престава да е мека?
Защо се мразим? И защо таим добрите думи? – споменче от мама. ...
По цял ден мъча своята душа нелепи отговори да ми носи –
защо човечеството е на нож с прекрасното в душата на човека?
Защо човек, щом тъне във разкош, душата му престава да е мека?
Защо се мразим? И защо таим добрите думи? – споменче от мама. ...
419
1
3
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
