19 ago 2018, 22:18

Спасение

  Prosa » Otros
989 1 2

Тя живееше във мъката си

а мъката ѝ винаги щеше да тече във вените ѝ

но гледаше към живота с блещукащите си очи

Очи,които осветяваха пътя ми

успявах да го виждам въпреки цялата тъмнина

Въпреки цялата тъмнина и тъга която също живееше в тях

В нейните дълбоки и навлажнени очи

В изпълнените ѝ гърди с живот

от които им беше отнета и последната капка чист въздух 

В продраните ѝ съвършено създадени ръце

бях сега аз 

тя искаше да остана завинаги 

за да ме предпази от това което е видяла 

И бих 

Бих прегърнала със своите ръце най-вече нея

Да я избавя от студът

Който всеки ден я заобикаля

Да

    я

        избавя

От студът във нея.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Един неизявен творец Todos los derechos reservados

За едно момиче претърпяло инцидент,губейки най-близкия си човек.Мир на праха ти,Ели.Посвещавам това и на двете ви..

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...