rozita-p

Имаше някога такава "щафета" по едно стихотворение на Смиф. Не знам дали пак ще има, но стихотворението на daizy-crazy ме доведе до ето това:
Аз моля, нарисувай ми небе,
когато свърши синьото ми вътре.
До лятото са много светове,
не знам ще мога ли да се дотътря. ...

На Иво (Jesus), който знаеше наизуст
всички текстове от “Jesus Christ Superstar”.
И не само тях.
Имах свой, имах личен Исус.
Беше някога. Беше отдавна. ...

С благодарност на Смиф.
Дишам
Обичаш ли ме? Казваш ми, че няма
защо за очевидното да питам.
„Нали съм с теб, мъниче.” И за двама ...

От бялата страна на самотата
е ниско и почти не духа вятър.
Тук болката се стеле полегато,
но не натрупва. Само се разтапя.
Тук всяко време на деня е сутрин, ...

Той е просто приятел – от тези, с които е лесно
да кръстосваш до съмване влажния градски паваж
и с когото, дори да мълчите - не е неуместно,
а когато говорите, няма табута за вас.
Той е този, на който звъниш, без през ум да ти мине, ...