Пелин
Той е просто приятел – от тези, с които е лесно
да кръстосваш до съмване влажния градски паваж
и с когото, дори да мълчите - не е неуместно,
а когато говорите, няма табута за вас.
Той е този, на който звъниш, без през ум да ти мине,
че ще чуеш: „Не мога”, когато му кажеш: „Ела”.
И е по-вероятно земята в колапс да се срине,
вместо той да остане далеч, ако ти си в беда.
Той довършва на глас твойте мисли и знаеш, че с него
всеки ден е различен, светът е по-пъстър и нов.
Знае как да ти бъде подслон и кога е потребно
да е вятър, море или просто три реда писмо.
И го чувстваш по твой, по-любим и от десет любими
с тази щедра приятелска обич на ласкав прибой…
Затова и не питаш през всичките тези години
колко пъти е искал да чуе: „Бъди само мой!”
Колко дълго е чакал със жар да положи целувка
върху твоите устни, а не по страна и челó,
как след всяка прощална приятелска бегла милувка
е горял като в пъкъл във своето празно легло.
Той е просто приятел за теб. И такъв си остана.
Чак докáто един ден не чу, че се бил задомил.
Но защо ли тогава порасна у теб като рана,
като цвете над урва горчив полунощен пелин?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Всички права запазени
