24 мар. 2020 г., 20:43

Есенно стихотворение за пролетта

2.4K 3 1
00:00
01:16

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Треви, в които цветовете 
вибрират с есенните трели.

Нима е слязло в тях небето 

с дъждовните си акварели?

 

По изгрев, пламнала, гората

повдигна кок със златни фиби.

И дълго, глътнали зората,

валяха листопадни риби.

 

Щурецът, окъснял и слисан, 

зачеркна летните акорди. 
Цигулката му с щрих орисан

изплака октомврийски строфи. 


Напролет в схлупената къща       
и в соковете на върбата   
навярно любовта се връща            
със светлините на дъгата. 

Светът – прекрасен, непокръстен, 
ще се роди по милост Божия.

Пази го, сине мой, нeвръстен.                              
Защото друг е невъзможен.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Плачът на сърцето 🇧🇬

Елиза13

Нахлуват мислите със липово ухание, във ноздрите на младата трева. Въздъхват тежки разстояния, прииж...

На теб мълча, не ме ли чуваш?

passi0n

На теб мълча, не ме ли чуваш? И тишината може да е звук! Най-скъпо тя от всичко струва, когато споде...

Кольо Матеев – Ковача

Мильо

От сборника с разкази "Аз виждам"

Този свят не е купчина прах 🇧🇬

Dendu89

Събрах смелост да прочета точно този мой стих с призив за повече усмивки и много повече обич. Усмихн...

Сбогуване 🇧🇬

Taso

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер. Хладно е, след дъждът завалял. Мирише на есен и огоря...

Картина 🇧🇬

Елиза13

„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. А човекът каза:...