24.03.2020 г., 20:43

Есенно стихотворение за пролетта

2.5K 3 1
00:00 / 01:16

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Треви, в които цветовете 
вибрират с есенните трели.

Нима е слязло в тях небето 

с дъждовните си акварели?

 

По изгрев, пламнала, гората

повдигна кок със златни фиби.

И дълго, глътнали зората,

валяха листопадни риби.

 

Щурецът, окъснял и слисан, 

зачеркна летните акорди. 
Цигулката му с щрих орисан

изплака октомврийски строфи. 


Напролет в схлупената къща       
и в соковете на върбата   
навярно любовта се връща            
със светлините на дъгата. 

Светът – прекрасен, непокръстен, 
ще се роди по милост Божия.

Пази го, сине мой, нeвръстен.                              
Защото друг е невъзможен.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

”Съвет”

Avis

Текст и аудиопрочит: Павлина Соколова

Светът след теб не свършва

Синьо.цвете

СВЕТЪТ СЛЕД ТЕБ НЕ СВЪРШВА автор: Роберт (Роби) ( Монолог на една силна жена) Да питам ли защо при м...

Заръча ми, напролет пак да мина...

rumbic

Старицата реших да заговоря, онази, дето все стои сама, лицето и́ пропито от неволи – с душа, смирен...

Най-красивото отсъствие

Синьо.цвете

НАЙ-КРАСИВОТО ОТСЪСТВИЕ ...ще отсъстваш тъй красиво, че просто няма кой да те измести. Камелия Кондо...

Този свят не е купчина прах

Dendu89

Събрах смелост да прочета точно този мой стих с призив за повече усмивки и много повече обич. Усмихн...

ЗА ПТИЦИТЕ И УЧЕНИЧЕСКИТЕ МИ НЕВОЛИ

batsvil

Истински щастлив ще бъда ако се забавлявате, до като слушате този разказ, така както и аз се забавля...