Mar 24, 2020, 8:43 PM

Есенно стихотворение за пролетта

2.5K 3 1
00:00 / 01:16

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Треви, в които цветовете 
вибрират с есенните трели.

Нима е слязло в тях небето 

с дъждовните си акварели?

 

По изгрев, пламнала, гората

повдигна кок със златни фиби.

И дълго, глътнали зората,

валяха листопадни риби.

 

Щурецът, окъснял и слисан, 

зачеркна летните акорди. 
Цигулката му с щрих орисан

изплака октомврийски строфи. 


Напролет в схлупената къща       
и в соковете на върбата   
навярно любовта се връща            
със светлините на дъгата. 

Светът – прекрасен, непокръстен, 
ще се роди по милост Божия.

Пази го, сине мой, нeвръстен.                              
Защото друг е невъзможен.

Comments

Comments

Editor's choice

Прегърни ме

Мильо

От сборника с разкази "Аз виждам"

Кольо Матеев – Ковача

Мильо

От сборника с разкази "Аз виждам"

Този свят не е купчина прах 🇧🇬

Dendu89

Събрах смелост да прочета точно този мой стих с призив за повече усмивки и много повече обич. Усмихн...

До утре... 🇧🇬

anabel7

Умореният ден портокал си откъсва от залеза… Вечерта го завива с кобалтово сини коси… Под бетона гра...

Любовна магия

Мильо

От сборника с разкази "Аз виждам".

”Съвет” 🇧🇬

Avis

Текст и аудиопрочит: Павлина Соколова