Cветове – от пламък
От люлка още камъни събирам
и църква вдигам, за души различни.
Такава съм – в калъп не се побирам
и даже остарявам неприлично.
Рисуват на челото ми мишени,
но винаги в гърба ми се забиват –
стрелите и в ината ми строшени,
звезди са... И безкрайно ми отиват.
Стихът ми саможиво, безутешно –
ту клетва е, магия и молитва,
с трамплинът крив – аршинът ви за грешно,
през призмата на мъдростта опитва,
да види, но уви! съм късогледа,
сам Бог изглежда гледката спести ми.
Под всяка своя мъничка победа,
подписвам се с рожденото си име.
С което този свят студен ме кръсти.
Пази ме, Боже, мой! – от пустослови.
Не ме отравя чувството за мъст и,
ще изкова крилете – от окови.
Ще кривна от утъпканите друми,
в копривата, от драки изподрана,
над купчина от камъни и думи,
ще литна някой ден. И ще остана...
Но днес, дари ми силата, потребна -
да си създавам светове – от пламък.
От извора в душата, стих да гребна,
за всеки, Боже! – хвърлил тежък камък.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
