23 июн. 2022 г., 09:49

Ти пое по своя път 

  Аудио чтение » Чтение - поэзия
1321 0 2
00:00
01:33

© Адриана Василева Все права защищены

Ти пое по своя път –

аз не те последвах, както обещах...

сърцето ми е просто плът,

обречена безпътие да изтласква…

 

Някога вървяхме заедно,

помниш ли, под августовското небе?

Твоят глас разлистваше пейзажа

и път се стелеше пред теб и мен.

 

Имаше наоколо напъпили надежди,

дъхът на бъдещето беше свеж…

все още стъпвах лекичко и нежно

да не би да смачкам някой наш копнеж.

 

После някак се засилих, бързах все нататък.

Исках в миг да разбера пътят накъде ни води.

Ти търпеше щедро да си сам, да съм далече,

стига все така в една посока с мен да ходиш.

 

Но дощя ми се да стигна края…

и забравих даже твоята ръка…

забравих, че не искам да играя

с криволиците на нашата съдба.

 

И ето ме, изгубена и пропиляла

хилядите наши стъпки и копнежи…

а ти вървиш спокойно нейде всред пейзажа,

където шеметно цъфтят надежди.

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??