23.06.2022 г., 9:49

Ти пое по своя път

3.1K 0 2
00:00
01:33

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриана Василева Всички права запазени

Ти пое по своя път –

аз не те последвах, както обещах...

сърцето ми е просто плът,

обречена безпътие да изтласква…

 

Някога вървяхме заедно,

помниш ли, под августовското небе?

Твоят глас разлистваше пейзажа

и път се стелеше пред теб и мен.

 

Имаше наоколо напъпили надежди,

дъхът на бъдещето беше свеж…

все още стъпвах лекичко и нежно

да не би да смачкам някой наш копнеж.

 

После някак се засилих, бързах все нататък.

Исках в миг да разбера пътят накъде ни води.

Ти търпеше щедро да си сам, да съм далече,

стига все така в една посока с мен да ходиш.

 

Но дощя ми се да стигна края…

и забравих даже твоята ръка…

забравих, че не искам да играя

с криволиците на нашата съдба.

 

И ето ме, изгубена и пропиляла

хилядите наши стъпки и копнежи…

а ти вървиш спокойно нейде всред пейзажа,

където шеметно цъфтят надежди.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

До утре...

anabel7

Умореният ден портокал си откъсва от залеза… Вечерта го завива с кобалтово сини коси… Под бетона гра...

Най-красивото отсъствие

Синьо.цвете

НАЙ-КРАСИВОТО ОТСЪСТВИЕ ...ще отсъстваш тъй красиво, че просто няма кой да те измести. Камелия Кондо...

Сбогуване

Taso

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер. Хладно е, след дъждът завалял. Мирише на есен и огоря...

За мъжка рожба (разказ на Димитър Талев )

Nassko76

аудио_адаптация по разказа на Димитър Талев " За мъжка рожба " текста чете: Кремена Николова; участв...

"И ме завърта без фокус светът..."

pin4e

1. По- тежка от море ( поезия) 2. Кутията на Пандора( поезия) 3. Посока за грях ( еротична поезия) 4...