aneria (Ирена Радева) - Произведения

Вместо сбогом 🇧🇬

Свивам краката си в твоите, а тила ти настръхва. Сърдиш ли се? – аз го очаквам, краката ми са студени, а ти не харесваш, когато те докосвам със студа си. Спиш – в твоята половина, невидима граница е опънала бодливи кордони в ничията земя – някой ден ще поискаш тази граница видима и ще разделиш двете ...

aneria

Проза » Другие

2016-01-21T17:47:40+02:00 493 2

Нали туй ти казвам и аз 🇧🇬

- Сега дърпай, госпожа. Дърпаш ли? По-силно дърпай! – главата на таксиметровия шофьор едва се вижда иззад капака на багажника, но пък за сметка на това свирепо се блещи в мен. Ясно значи - инспектира моята половина от операцията. Това, което се налага да дърпаме, е „новият” ми стол втора ръка, но аз ...

aneria

Проза » Рассказы, Юмористическая

2016-01-20T21:14:02+02:00 759 3

Вторник 🇧🇬

Гледам право пред себе си, право в малката, сякаш драсната с нокът, вдлъбнатинка върху черната дъска. Червена точка всред необятно море от тебеширено черно. Алено, изрисувано с момичешки лак за нокти, и черно, лизнато от напудрени в тебеширен талк стъпки вода. Контраст от равновесие всред морето от ...

aneria

Проза » Рассказы

2016-01-03T04:44:22+02:00 476 2

Нестинарка 🇧🇬

Цял ден е гласила тая жарава, като дете е завръщала огъня – да не излиза, все в кръга да стои. Нависоко да не гори, да тлее. И нощта като спусне широките си поли, да я приеме радушно, с охота, както любима се приласкава в брачното ложе – трепетно, но смело. И ей го сега, чака я - да дойде, да го обх ...

aneria

Проза » Рассказы

2015-12-22T21:34:26+02:00 921 7

Хроника на връзките 🇧🇬

МАРТ
Самотната танцьорка
„Да спрем дотук.” Думите трептят на студения екран оглозгани и сиви като некролог на нашата връзка. Връзка, която не би могла да „спре”, тя просто не е започвала. Взирам се в равните безлични букви и не усещам нищо. Хубаво е, че не познавам гласа й, някак съм сигурен, че щеш ...

aneria

Проза » Рассказы

2015-12-16T22:51:20+02:00 767 3

За тебе, Шефе! 🇧🇬

Коледа, тихо е, навън сега вали снега... и тъ нъ. На мен, обаче, нито ми коледно, нито ми е тихо, нито ме интересува дали „вали снега”. Коледно парти в службата. Всички служители са поканени, всички - задължени да отидат, а болните на легло и предалите богу дух присъстват с придружител. Изтупал съм ...

aneria

Проза » Юмористическая

2015-11-26T21:24:03+02:00 1K 2

Онуй там, на воденицата... 🇧🇬

Съществото подскочи и пак писна. Дребното тяло за кратко литна, но големите крила не се разтвориха.
Повече пространство трябваше, а на тоя тесен ръб няма как да се засили. И то изпищя, започваше да разбира.
- Много тъжно п-п-п-плаче, к-к-като дете – прошепна Станой, като се развълнуваше, по-явно ста ...

aneria

Проза » Рассказы

2015-11-22T23:53:05+02:00 671 4

В четвъртък 🇧🇬

Връщаш се.
Късно е, в четвъртък си скапан.
Готвя ти, няма проблеми.
Сядаш и дъвчеш. Ние те гледаме –
аз и четвъртъчното мълчание. ...

aneria

Поэзия » Любовная

2015-11-21T19:19:06+02:00 654 4

*** 🇧🇬

любовта ти е бряг
щипе
където лепнат песъчинките
*
Лятото тръгва ...

aneria

Поэзия

2015-11-21T00:19:36+02:00 504 1