aneria
9 results
Свивам краката си в твоите, а тила ти настръхва. Сърдиш ли се? – аз го очаквам, краката ми са студени, а ти не харесваш, когато те докосвам със студа си. Спиш – в твоята половина, невидима граница е опънала бодливи кордони в ничията земя – някой ден ще поискаш тази граница видима и ще разделиш двете ...
306
2
- Сега дърпай, госпожа. Дърпаш ли? По-силно дърпай! – главата на таксиметровия шофьор едва се вижда иззад капака на багажника, но пък за сметка на това свирепо се блещи в мен. Ясно значи - инспектира моята половина от операцията. Това, което се налага да дърпаме, е „новият” ми стол втора ръка, но аз ...
559
3
Гледам право пред себе си, право в малката, сякаш драсната с нокът, вдлъбнатинка върху черната дъска. Червена точка всред необятно море от тебеширено черно. Алено, изрисувано с момичешки лак за нокти, и черно, лизнато от напудрени в тебеширен талк стъпки вода. Контраст от равновесие всред морето от ...
300
2
Цял ден е гласила тая жарава, като дете е завръщала огъня – да не излиза, все в кръга да стои. Нависоко да не гори, да тлее. И нощта като спусне широките си поли, да я приеме радушно, с охота, както любима се приласкава в брачното ложе – трепетно, но смело. И ей го сега, чака я - да дойде, да го обх ...
698
7
МАРТ
Самотната танцьорка
„Да спрем дотук.” Думите трептят на студения екран оглозгани и сиви като некролог на нашата връзка. Връзка, която не би могла да „спре”, тя просто не е започвала. Взирам се в равните безлични букви и не усещам нищо. Хубаво е, че не познавам гласа й, някак съм сигурен, че щеш ...
Самотната танцьорка
„Да спрем дотук.” Думите трептят на студения екран оглозгани и сиви като некролог на нашата връзка. Връзка, която не би могла да „спре”, тя просто не е започвала. Взирам се в равните безлични букви и не усещам нищо. Хубаво е, че не познавам гласа й, някак съм сигурен, че щеш ...
514
3
Коледа, тихо е, навън сега вали снега... и тъ нъ. На мен, обаче, нито ми коледно, нито ми е тихо, нито ме интересува дали „вали снега”. Коледно парти в службата. Всички служители са поканени, всички - задължени да отидат, а болните на легло и предалите богу дух присъстват с придружител. Изтупал съм ...
808
2
Съществото подскочи и пак писна. Дребното тяло за кратко литна, но големите крила не се разтвориха.
Повече пространство трябваше, а на тоя тесен ръб няма как да се засили. И то изпищя, започваше да разбира.
- Много тъжно п-п-п-плаче, к-к-като дете – прошепна Станой, като се развълнуваше, по-явно ста ...
Повече пространство трябваше, а на тоя тесен ръб няма как да се засили. И то изпищя, започваше да разбира.
- Много тъжно п-п-п-плаче, к-к-като дете – прошепна Станой, като се развълнуваше, по-явно ста ...
461
4
Връщаш се.
Късно е, в четвъртък си скапан.
Готвя ти, няма проблеми.
Сядаш и дъвчеш. Ние те гледаме –
аз и четвъртъчното мълчание. ...
Късно е, в четвъртък си скапан.
Готвя ти, няма проблеми.
Сядаш и дъвчеш. Ние те гледаме –
аз и четвъртъчното мълчание. ...
473
4
361
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
