Bheil
20 результатов
Вселената разстилаше безкрайната си черна мантия, осеяна с милиарди мъждукащи светлинки, пред илюминатора на каютата. Малкото прозрачно парче материя, заедно с хилядите си събратя, се намираше на десния борд на металния корпус, който представляваше космическият крайцер „Тор“. Корабът се носеше в орб ...
788
3
Един от първите истински дни на новата пролет бавно си проправяше път по небосклона. Слънчевите лъчи вече докосваха прясно избуялата зелена трева, гонеха сутрешната влага от клонките и стопляха горския въздух. Но лъчите все още бяха твърде слаби и на поляната, намираща се някъде из Сребролес, близко ...
709
Колоната от четири армейски фургона, от ранно утро, тихо се движеше по сухата трева на степния път към крайната си цел. Слънцето вече падаше към хоризонта от обедния си заник, когато обкованите с метални обръчи дървени колела затрополиха по каменната настилка, която отвеждаше пътя до най-южната точк ...
901
Сутрешното слънце огряваше палатките с меките си галещи лъчи и придаваше на хладната есенна утрин топло посрещане на новия ден. Войниците, измити и облечени в лъскавите си брони, се редяха около котлите, поставени на триножници над огньовете, където къкреше кашата за закуска. Дългите години трениров ...
727
Горещина и пек властваха от ранно утро, но вече слънцето преваляше и вечерта бавно донасяше хлад в сухия летен ден. Дълги сенки плъзваха по околността, а ароматът на сухата пшеница и полски цвета се носеше из въздуха. Мъжка фигура със загоряла от слънцето кожа вървеше бавно по отъпканата пръст, коят ...
755
Човечеството, тази цивилизация, която, подобно на вселената, постоянно се стремеше към ред, но в действителност в нея цареше хаос. За краткото си съществуване хората успяха да съсипят родната си планета и да я превърнат във воден свят, кръстосван от плаващи градове-държави.Това почти доведе до унищо ...
725
1
Себастиян лежеше в леглото си, буден и загледан в нищото на тавана, и чакаше да стане време за ставане. Сякаш след цяла вечност тихият звън се разнесе сред стаята – настъпваше утрото. Той седна на ръба, провеси краката си и погледна през прозореца. Терминаторът бавно пълзеше към дома на мъжа и бавно ...
722
В днешната културна традиция е добре познат мотивът за саможертващия се герой. От екрана и страниците непрекъснато виждаме как понякога от групата приключенци един остава, за да забави злите сили и да спаси приятелите си, а единственото, което ни се показва от тази саможертва, е предсмъртният вик на ...
904
4
Къде съм? Изгубен съм. Оглеждам се, а около мен има само стени. Зелени, високи, непреoдолими плетове с хиляди свежи листа, развявани и шумолещи на вятъра, по мънички сиво-кафяви клони. Стена и зад нея друга, а над тях светлина без светило. Бавно се лутам и обикалям коридори без ред и форма. Търся се ...
767
1
Той се носеше бавно из свободното космическо пространство. Не е правилно да се нарече той, нито тя или то, но той му приляга дотолкова, че да е смилаем за ограничения човешки мозък. А Той беше нещо голямо - космическа мъглявина - сбор от енергия и материя. През тялото му от лед, прах и газ пробягвах ...
1181
1
6
Зимната нощ от часове беше обхванала северните земи на континента. Студът беше стегнал в хватката си атмосферата и я правеше да изглежда застинала и ясна като стъкло. Някъде високо из газовете един сноп влага кристализира и се превърна в красива малка снежинка, която бавно полетя надолу, заобиколена ...
742
1
Демон съм аз.
Демон - рогат и крилат.
С очи от разтопена лава
и бяс наместо кръв,
с кожа ненаранима ...
Демон - рогат и крилат.
С очи от разтопена лава
и бяс наместо кръв,
с кожа ненаранима ...
822
1
Седя в коридора, който отвежда до главния вход на най-известната болница в България. Ударих си ръката, но не за мен ми е думата, а за това, което видях и донякъде прозрях. Това е нашето ER. Тук е същинската лудница. Коридорите са претъпкани с хора, които не искат да са там. С посърнало лице всеки ст ...
766
В това дъждовно и приказно красиво време бях излязъл малко по задачи и да се омешам със света. Ръмеше леко и вървях по една оживена софийска улица, а коремът ми натрапчиво напомняше, че не съм ял от петнайсетина часа. Така се озовах в маргиналното пространство на ръба на тротоара под едно дърво с дв ...
1120
2
Влюбих се, но не така набързо, по ученически - за ден-два, а така, както човек обича с цялото си сърце и душа, както се случва веднъж, дваж през целия живот. И знам, че е истинско, не поради купища причини - те дойдоха в последствие, а просто разбрах. Тя ме докосна истински и чисто с един поглед за ...
1254
4
На Алекс, която ми каза, че в момент на отчаяние и далеч от нея, ще напиша нещо красиво за нея. И когато това стане, тя ще го прочете и ще се обади.
Живял някога в едно далечно царство самотен цар, който имал само една дъщеря. Принцесата била толкова красива и с добро сърце, че баща й се страхувал д ...
Живял някога в едно далечно царство самотен цар, който имал само една дъщеря. Принцесата била толкова красива и с добро сърце, че баща й се страхувал д ...
1981
3
Зимната нощ от няколко часа владееше света. Санитарите отдавана бяха изгасили осветлението в болничните стаи и сега единствената светлина идваше бледа и призрачна от лампите в коридора. Но Самуел не спеше. Тази стая и това легло бяха негов дом от вече много време. Единствено вечерните часове прекара ...
1010
2
Над малкото Бойково царство валеше дъжд и отмиваше мърсотията на отиващия си труженически делник. Светът се беше запътил за вкъщи, но всъщност не отиваше никъде, защото по тези ширини и часове улиците и булевардите се превръщаха в паркинги. Капките леко падаха върху предното стъкло на икаруса и се с ...
1136
1
Из света на Earthrise - част1
Острието попадна право в сърцето. Той никога не пропускаше. В тъмната уличка очите на жертвата, озарени от светлините на градския център, придобиха кристален вид и пречупваха милионите светлинки, изпразнени от съдържание. Джон обичаше този букет от чувства, да гледа как ...
Острието попадна право в сърцето. Той никога не пропускаше. В тъмната уличка очите на жертвата, озарени от светлините на градския център, придобиха кристален вид и пречупваха милионите светлинки, изпразнени от съдържание. Джон обичаше този букет от чувства, да гледа как ...
949
1
Из света на Earthrise - част2
Гражданинът Лойд Рамзи следеше мониторите на камерите. Това бе единственото му задължение като част от Системата. Четирите монитора разкриваха един от многобройните площади в Китайския кватал, обхванат от всички ъгли. Той минаваше за сравнително малък - само с един фонт ...
Гражданинът Лойд Рамзи следеше мониторите на камерите. Това бе единственото му задължение като част от Системата. Четирите монитора разкриваха един от многобройните площади в Китайския кватал, обхванат от всички ъгли. Той минаваше за сравнително малък - само с един фонт ...
1042
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
