Над малкото Бойково царство валеше дъжд и отмиваше мърсотията на отиващия си труженически делник. Светът се беше запътил за вкъщи, но всъщност не отиваше никъде, защото по тези ширини и часове улиците и булевардите се превръщаха в паркинги. Капките леко падаха върху предното стъкло на икаруса и се сливаха с клаксоните от задръстванията и чалгата от кабината на шофьора. Бай Иван леко се отпусна на седалката и се унесе в лека дрямка, подпомаган от не толкова лекия резонанс на нискооборотния двигател на унгарския звяр. От лекото му душевно състояние го извадиха викове от по-задната част на рейса - вратата беше затиснала поредния пенсионер, неуспял да се качи навреме - дали заради бастуна или чантата на колелца, която окаяникът мъкнеше със себе си. На бай Иван му стана криво, че хората, надвесили се над него, не му оставяха място да се обърне и да види екшъна, защото българинът най се радва на безплатен сеир. Разочарован, той се обърна към прозореца и тегли една тънка и дълга благословия н ...