16 нояб. 2011 г., 12:11
10 мин за четене
Вселената разстилаше безкрайната си черна мантия, осеяна с милиарди мъждукащи светлинки, пред илюминатора на каютата. Малкото прозрачно парче материя, заедно с хилядите си събратя, се намираше на десния борд на металния корпус, който представляваше космическият крайцер „Тор“. Корабът се носеше в орбита над една малка негостоприемна планета, която се намираше на далечния край на обитаемата зона на своето слънце и поради това зъзнеше скована в ледове. Преследването на звездни пирати беше довело крайцера до тази малка система и сега импулсното оръдие на „Тор” обстрелваше повърхността на малкото парче скала. След всеки изстрел корпусът на кораба се тресеше и размиваше фона от множество бели точици. На койката срещу илюминатора лежеше мъж и гледаше навън, през прозрачното парче материя, но виждаше в себе си. Той беше войник и очакваше заповед да се качи на десантната совалка, която щеше да го отведе на повърхността на планетата, където щеше да се сражава за пореден път срещу космическите пи ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация