Къде съм? Изгубен съм. Оглеждам се, а около мен има само стени. Зелени, високи, непреoдолими плетове с хиляди свежи листа, развявани и шумолещи на вятъра, по мънички сиво-кафяви клони. Стена и зад нея друга, а над тях светлина без светило. Бавно се лутам и обикалям коридори без ред и форма. Търся себе си, търся света. Под краката ми мека трева заглушава стъпките ми. Бил съм тук хиляди пъти в сънищата си и всеки път толкова изгубен, но смисъла е да вървя напред, защото в центъра е изворът на живота. Завои и кривини, тесни и широки алеи и винаги стени отстрани. Тук няма време. Ден и нощ не се сменят и няма край пространството. А аз продължавам да ходя. Всеки погрешен избор носи болка и тъга, всеки правилен ме приближава до живота. Изпитва те, играе си с реалността и въображението. Волята, силата, мечтите - всичко е истина и всико е лъжа - намери се. Завивам, вече съм близо, и ново изпитание - огън с зелени, червени и жълти пламъци. Идва към мен, поглъща ме, рови се в мислите ми, в мен. И ...