Christoph
6 результатов
Обръщаш се наляво – вятър.
Обръщаш се надясно – вятър.
Поглеждаш надолу – земя няма.
Вдигаш глава нагоре – свети.
Очите бавно плъзгат се по хоризонта, ...
  833 
Първите лъчи на утрото докосват свежата утринна роса по върховете на стръкчетата трева. Лекият полъх на вятъра ги кара да заплачат тихо в уединението си. Красивата прегръдка на сутринта не предвещава нищо друго освен мир и спокойствие, но уви. Беше война. Една от многото. Зловеща и всеобхватна. Като ...
  736 
Високо надлетя тежката мъгла,
над всяка низина мина,
като полъх необременен,
лек и нежен кадифен кретен...
Гмурна се изведнъж в безбрежен, ...
  823 
Да бях летял толкова високо,
колкото ми криле държат по-високо,
дъхът ми не би секнал така,
както ангелският звучен глас замрази го!
Да бях живял толкова дълбоко, ...
  792 
(или как стигнах до Русе)
by Christoph Georgiev
Нека първо да разсея съмнението, че все още има хора, които са достатъчно луди и авантюристични, за да подминат работа и да тръгнат на пътешествие. Няма! Или аз не съм ги открил още. Разбира се имаше жена. Ах, каква жена (смее се). Разбира се, не тя бе ...
  771 
Тихо е откакто си замина,
кадифена тишина настана в нечия душа.
Затишие пред буря...
Един зловещ ураган надига рамене в мрака си,
един моряк с гребна лодка изправен е, готов, ...
  740 
Предложения
  • ...и където всички други те гледаха, аз те видях... Съдържанието на любовта е тихо, извън буркана с ...
  • Автор и прочит: rumbic (Руми) На малката невзрачна гара, едно момиче с куфар във ръка, със стара шап...

Ещё произведения »