25 июл. 2019 г., 07:56

Просто човек

1K 1 1

Да бях летял толкова високо,

колкото ми криле държат по-високо,

дъхът ми не би секнал така,

както ангелският звучен глас замрази го!

 

Да бях живял толкова дълбоко,

дълбоко пропит във вековете,

не ще бъда никога способен,

като твоята младост аз да имам!

 

Да бях вятър повял ти бих,

повял стихове любовни, но не съм!

Може би е просто сън,

дълбоко вклещил безкрайните души.

 

Да бях вълна, плиснал бих,

да намокря засмяните коси.

С дъх на Атлантик,

с песента на раковина.

 

Божество да бях,

бих изпепелил,

бих премахнал всичко друго!

Само твоят изгрев бих оставил,

да управлява оглушителната тишина.

 

Поет да бях, поема ще напиша,

ще възпея, ще опиша,

ще живея и ще дишам,

само в тебе ще се взирам!

 

Адвокат да бях,

виновен ще пледирам,

виновен пред тебе аз съм,

виновен, че се спрях пред погледа магичен,

виновен, че позволих си него да обичам.

 

Дърво да бях, ще раста,

ще раста под прозореца бял,

ще нося пролетния полъх,

ще те приспивам с песен от листа!

 

Ала аз съм просто човек.

Човек себичен, черен и излишен.

Човек, обречен на човека.

С човешко прости мечти и страсти.

 

Кажи ми ти, как? Би ли?

Би ли ти на такъв човек простила?

Би ли му казала- "Стига!" ?

Би ли любовта убила?

 

Да, бих бил Вселена,

да, ще изкача всичките звездни манежи !

Но аз съм просто човек, човек търсещ човека,

човешкото аз търся в копнежа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...