Високо надлетя тежката мъгла,
над всяка низина мина,
като полъх необременен,
лек и нежен кадифен кретен...
Гмурна се изведнъж в безбрежен,
находчив и грешен, океанът снежен.
Имаш ли секунда дъх да си поемеш?
Или и ти като мен неизбежен,
ще се претрепеш мой днешен?
Усетил ледените си кристали в дробовете,
колко ли ще издържат този път крилете?
Мрачна светлина обгърнала е простотата, ...