Обикнотворен

Високо надлетя тежката мъгла,

над всяка низина мина,

като полъх необременен,

лек и нежен кадифен кретен...

Гмурна се изведнъж в безбрежен,

находчив и грешен, океанът снежен.

Имаш ли секунда дъх да си поемеш?

Или и ти като мен неизбежен,

ще се претрепеш мой днешен?

Усетил ледените си кристали в дробовете,

колко ли ще издържат този път крилете?

Мрачна светлина обгърнала е простотата,

и аз не знам дори, докъде ли се простира празнината.

Цял облян от звуците на езерата,

обикнотворен претапям се в огнена наслада...