31 июл. 2019 г., 20:41

Ветрове и мачти

1.1K 0 0

Обръщаш се налявовятър.

Обръщаш се надясновятър.

Поглеждаш надолуземя няма.

Вдигаш глава нагоресвети.

 

Очите бавно плъзгат се по хоризонта,

по-нататък, по-назад, оглеждат се навред.

Търсят те (какво ли?).

 

Може би усмивка проста, хладна и плоска.

Може би не търсят, а навяват,

навяват те тъга и стон.

Кой ли срещне ги, боли,

кой забави се, краят не търпи.

 

Знае ли времето как да ги раздели?

Знае ли то колко много боли?

А дали изтича неуморно,

или всичко е толкова смехотворно?

 

Защо ми казват"Време е."

Защо си тръгват, без да затворят вратата дори?

Или времето просто не боли.

То дори и не върви...

 

Не виждам смисъл аз дори да пиша,

щом пейзажът е застинал тъй,

сякаш никога не би разбрал,

какво е ти да бъдеш цял.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...