31 июл. 2019 г., 20:41

Ветрове и мачти

1.1K 0 0

Обръщаш се налявовятър.

Обръщаш се надясновятър.

Поглеждаш надолуземя няма.

Вдигаш глава нагоресвети.

 

Очите бавно плъзгат се по хоризонта,

по-нататък, по-назад, оглеждат се навред.

Търсят те (какво ли?).

 

Може би усмивка проста, хладна и плоска.

Може би не търсят, а навяват,

навяват те тъга и стон.

Кой ли срещне ги, боли,

кой забави се, краят не търпи.

 

Знае ли времето как да ги раздели?

Знае ли то колко много боли?

А дали изтича неуморно,

или всичко е толкова смехотворно?

 

Защо ми казват"Време е."

Защо си тръгват, без да затворят вратата дори?

Или времето просто не боли.

То дори и не върви...

 

Не виждам смисъл аз дори да пиша,

щом пейзажът е застинал тъй,

сякаш никога не би разбрал,

какво е ти да бъдеш цял.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...