1 мая 2018 г., 16:13

Пълно гнездо

1.2K 1 1

Една истинска история…

 

Бе променлива и коварна пролет –

след слънце жарко –  нов полярен мраз:

и хора, и дървета, птици в полет

оказаха се в ледената власт.

 

Отпадаха крилете обледени,

студът превръщаше дъха в кристал.

Останаха, от бурята свалени,

стотици щъркели в капана бял.

 

Но … още ден и пролетта се върна

с надежди, с цвят и влюбени ята,

усмихна се и с топлина обгърна

дочакалите този миг гнезда…

 

И закипя животът трескав, буден –

навсякъде – пера и клечетак,

от птичи песни в делника отруден

трептеше въздухът до късен мрак.

 

Един единствен щърк кръжеше плахо

над празното, раздърпано гнездо.

Бе сам, че някъде стихиите приспаха

в снега единствената му любов.

 

А в пълните гнезда сред шум и врява

виж, люпят се надежди в светъл труд.

Самотен, често щъркът прилетява

над тях, настръхнал като че от студ.

 

Поглеждат подир него жаловито

и щъркели, и хора – и дотам.

А дните бързат, времето отлита,

щъркът разбира – вечно ще е сам.

 

Но чувства той – не бива да остава

гнездото празно – туй е божи ред,

в едно яйце светът се пресъздава,

животът се придвижва по-напред.

 

И тъй в два дни гнездото попристегна –

намери сродна, сиротна душа.

Как тихичко в гнездото тя полегна

и колко дълго ви се той, кръжа.

 

Отдъхна си природата щастливо,

 гнездото ръсна с ябълков прашец,

усмихна им се мило, закачливо

и прати им попътен лек ветрец.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Докосна сърцето ми, Венета! Мисля си, че ние, хората, трябва да се учим на любов от птиците...Поздравления!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...