В търсене на лятото
В копнежен сън по други времена,
повярвали на дните си в безброя,
все чакаме перфектната вълнá,
не виждаме, не чуваме прибоя,
а той гърми все по-сърдит и прям,
подсказва ни, че зимата е близо,
че свърши летният ни ден голям,
че пълна е житейската ни низа
и в злато грее всеки неин лист,
макар и с привкус на катран и восък,
че делникът напред е все по-чист,
светът ни – все по-равен и по-плосък.
Но тръсваме глави – виж, зима вън
навява чистота и нова вяра –
не, лятото ни още не е сън –
ще дойде пролетта след февруари.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венета Все права защищены
Стори ми се странно
