dust-in-the-win (Пламена Христова) - Произведения

Автобус без име 🇧🇬

И ако безмълвният човек казваше всичко с лице, то глухият ѝ да крещеше, то никой не го чуваше. Така се случва в забързания ни свят, свят от който единственият начин да се измъкнем е да хванем един безпътен автобус. Качим ли се веднъж на него, ще минем през много и различни спирки, такива, за които н ...

dust-in-the-win

Проза » Другие

2015-06-27T19:16:54+03:00 718 4

Какво ми трябва, за да намеря любовта 🇧🇬

Какво ми трябва за да намеря любовта? Чифт стари обувки, скъсана чанта на дупки, рокля стара с презрамка една. Ще тръгна по пътя, сама ще вървя, и няма да спирам докато обувките си не скъсам. Раницата няма да сваля. Дори и всичко през дупките да изпадне (мисли, грехове, обиди, сълзи, стонове, обич, ...

dust-in-the-win

Проза » Другие

2015-06-21T20:07:24+03:00 688 1

Разголена 🇧🇬

Събуждам се и усещам аромата на тялото ти.
Лягам полугола в оставените от мен пясъчни следи.
Бялата ми риза се превръща в огледало на всичко скрито под нея.
Тялото ми е разголено от студените морски вълни, а душата ми остава скрита в студените му дълбини.
И тръгвайки си от мен, със себе си взе слънч ...

dust-in-the-win

Проза » Другие

2015-05-23T01:46:43+03:00 721

Любовта трае три минути 🇧🇬

Запалих цигара. Не бях пушила досега. Загорча ми от вкуса ѝ. Напомни ми на нещо, на теб. Горчива, водеща до пристрастяване, задимяваща съзнанието и насълзяваща очите. Една цигара, равняваща се на една любов. Докато дими някой, нещо сякаш не ми дава въздух да поема. В следващият миг огънчето пада и н ...

dust-in-the-win

Проза

2015-02-05T01:11:46+02:00 566

За какво съм ти 🇧🇬

За какво съм ти такава, все нацупена, а ти се чудиш защо няма слънце?!
За какво съм ти такава, все сълзи роня и крещя, а ти се чудиш защо навън не спира да вали и гърми?!
За какво съм ти такава, сгушено ранено птиче в теб, не усещащо как боде те с човчица?!
За какво съм ти такава, обгръщаща те със с ...

dust-in-the-win

Проза » Письма

2014-11-14T22:14:02+02:00 1.1K 1

Черна принцеса 🇧🇬

Навън е тъмно. В стаята е студено, а прозорецът ù е черен и мрачен, като нощ без звезди. Когато и да се опитам да погледна през него, виждам само черна принцеса, носеща одеждите на нощта. Мълчалива е, като се свечери, а очите ù грейват само с ярките звезди. Когато в мрачните нощи завали, то значи тя ...

dust-in-the-win

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2014-10-08T23:02:54+03:00 746

Мрачна стая 🇧🇬

Вход. Антре. Празна стая. Ъгъл, в него свита една жена, обгърната от самота. Прозорец, лъч светлина пронизващ го. Сянка на жена. Легло в средата, пустош. Липса. Нямо сърце. Празна душа. Картина над леглото, сива, мрачна, носеща тъга. Стол, спрял да се люлее в ъгъла, „уморен” от чакането да се завърн ...

dust-in-the-win

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2014-04-24T11:10:56+03:00 696

Имам една добра и една лоша новина 🇧🇬

Имам една добра и една лоша новина. Седни. Дори с добрата да започна, знам, че все ще боли. Днес бях отново там, там при него. Слънцето грееше. Тичахме боси по замръзналата земя, какво да ти кажа, деца. Щастието ехтеше около нас, под формата на нашия смях. Денят се изниза неусетно. Докато правех пор ...

dust-in-the-win

Проза » Рассказы

2014-01-12T19:37:23+02:00 834 2

Закуска с любовта 🇧🇬

Топъл мед, чаша изстинало мляко, сгризана бисквита. От масата ме "гледат". "Навяват" спомен, че някога бе тук една любов. Не я раздигам, там стоят си, така както на тръгване ми ги остави. Болката още ме топли, като меда. "Душата ми изстина'' вече, като млякото, а сърцето ми е "сгризано", като бискви ...

dust-in-the-win

Проза

2013-12-18T21:27:35+02:00 725 2

Погребани в небесата 🇧🇬

Оцелях. И тази буря преодолях. Небесата се отвориха над мен и с вик последен, при себе си ме призова - ''Ела!'' Понечих да тръгна, но нещо ме спря, една ръка. Някой нещо промълви, Боже сякаш бе ти. Небето си ''разтворил'' за мен, но не искам още при теб, та ти си във мен. Аз още няма да дойда, Боже, ...

dust-in-the-win

Проза

2013-12-05T23:22:11+02:00 801

Наваля ли се 🇧🇬

Наваля ли се? Натрупа ли в душата ми доскоро празна своите лъжи? Тежи ми, явно си. Но поспри за малко, тежи, казвам ти. Няма място вече къде да трупаш. Топиш се в мен и бликваш от очите, сред сълзите. Спри да трупаш, умолявам те! Умориха се очите да ''ръмят'', душата да ''тежи''.
Затрупа ме с лъжи. ...

dust-in-the-win

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2013-11-27T16:22:04+02:00 1.5K

Уморих се 🇧🇬

И днес не се видяхме. Поредната отказана среща. Знаеш ли?! Уморих се... Дори очите ми да се изпълват със сълзи, докато се лутат случайно да те видят, душата и сърцето да горят от нетърпение за допира ти лек, кажеш ли ми - ''Не!'', всичко в мен утихва. Трепетът изчезва и тъгата ме обзема. Уморих се о ...

dust-in-the-win

Проза

2013-11-20T22:35:56+02:00 734 4

Първа сцена 🇧🇬

И тихо е навън. Само леки отенъци от гласове отекват покрай театъра. А вътре се случваше това.
Първа сцена, първи дубъл.
-Тихо е днес. Дори дъждовният ромон не се чува.
Тук следва мълчание с лека усмивка.
-Приличат на сълзи, тези дъждовни капки, нали?! ...

dust-in-the-win

Проза

2013-11-16T19:21:57+02:00 669 1

Труден за обичане 🇧🇬

Труден за обичане. Да, такъв си ти. Днес посрещаш ме с усмивка, а утре без. Да, такъв си ти. Говориш малко днес, а утре ще мълчиш. Да, такъв си ти. Споделяш някакви терзания...
- Спри! - провикна се той.
Да, такъв съм. Труден за обичане. Страхувам се! Ти не се ли страхуваш, че може някой да те наран ...

dust-in-the-win

Проза

2013-11-13T21:05:41+02:00 950 1 3

Припомни ми 🇧🇬

Забравих! Припомни ми, какво е туй да си обичан. Ти помниш ли, кажи? Сърцето как пулсира в забързан ритъм, дланите потят се, погледът се замъглява, а душата не спира да крещи. Ти помниш ли, кажи? А подкосените крака от срещите?! Усмивката от допира лек?! Сълзата, в душата на раздяла?! Ти помниш ли, ...

dust-in-the-win

Проза » Другие

2013-11-07T22:54:44+02:00 730 2

Писмо 🇧🇬

Здравей! Днес как си? Пиша ти поредното писмо. Да, има нещо ново в моя живот, но и този път май не е любов. Знам, мина дълго време от последната ми вест. Усещаш ли промяната у мен? Вчера бе ден като... вчера. Теб отново те нямаше. Знаеш ли, липсваш ми! Сигурно и за това ти пиша. Тъгата е нахлула в м ...

dust-in-the-win

Проза » Письма

2013-11-05T22:20:15+02:00 1K

Разговор с тишината 🇧🇬

Тази вечер разговарям с тишината. Случайно срещнах я близо до дома. Поканих я да влезе. Питам се сега защо?! Та тя моя гостенка отдавна беше.
Приседнали сме двете на по чаша "тихо съмнение". Тя мълчи. Аз също. От време на време само лекият хрип от събралата се в мен тъга разваля нашата идилия.
Разго ...

dust-in-the-win

Проза

2013-10-31T21:24:01+02:00 744

Когато-тогава 🇧🇬

Когато мълчанието с него започне да ми харесва.
Когато тишината от неговото присъствие започне да ми е по-приятна от това да се чудя как да изкопча поредната дума или отговор.
Когато усмивката му започне да е моето „Добро утро’’, дори от снимка.
Когато споменът за гласа му или неговото чуване станат ...

dust-in-the-win

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2013-10-25T15:20:13+03:00 757

Време 🇧🇬

Сутринта бе мрачна. Валеше дъжд. Капките му отмиваха снощната тъга от едва пулсиращото ù от болка сърце. Тя беше времето - времето бе нея. Денят беше настанал и започваше да се изнизва из под дрипавия ù живот. Живот без капка дъжд любов.
''Облече с черното си настроение'' своята душа и се запъти към ...

dust-in-the-win

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2013-10-18T09:07:27+03:00 751 1

Утро 🇧🇬

Добро утро, с чаша ароматно кафе. Как си? Наспа ли се добре?
Добро утро, с чаша силен ром, сгряващ душевния ми дом.
От много сутрини насам съм тъй самотна. Не ми стига кафето, за да ме събуди с аромат. Или пък рома, да ме сгрее след сутрешното скиталчество, из мечтаната сутрин. Имам нужда от аромата ...

dust-in-the-win

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2013-10-08T07:54:54+03:00 883 6

Пробуждане 🇧🇬

Тъкмо бе влязъл из под завивките, за да спре пулсиращото ù от неспокойство сърце. Неспокойство, което бе присъщо за нея. Прегърна я и усети бясно препускащия ù пулс. Сякаш искаше... Да! Искаше да сподави този бяс,но не знаеше как.
Улисан в мисли как да я успокои, бе дочакал изгрева.
- Нима си вече б ...

dust-in-the-win

Проза

2013-09-24T22:14:39+03:00 670

Стаичка една 🇧🇬

Стаичка една, пълна със самота. Добре дошли!
Тук ще намерите разпръснати сълзи, смях, мечти, щастие и какво ли още не. Леко само като стъпвате по пода, някъде загубих разпокъсаното си сърце. Видите ли го, моля с нежност го обгърнете и ми го върнете. Макар и тъй „одрипано”, мое си е. Ще приседна, заб ...

dust-in-the-win

Проза

2013-09-22T20:29:29+03:00 661 3

Среща 🇧🇬

Закъснях, извинявай!
Точността не ми е във кръвта.
Много ли ме чака? – Не! Ох, добре. Бях се притеснила.
Роза! За мен?! О, красива е! Благодаря!
Да приседна до теб? Добре, на драго сърце! ...

dust-in-the-win

Проза

2013-08-30T23:29:06+03:00 630

Кукла 🇧🇬

Искам! Не искам! Искам! Не искам!
Постоянно тези думи аз редувам, ред по ред, дума по дума и защо?!
Отговор нямам и аз!
А може би имам?!
Всъщност да! ...

dust-in-the-win

Проза

2013-08-27T21:27:51+03:00 752 2

* * * 🇧🇬

Боли, когато вятърът повее силно. Развее косите ни, карайки ги да се удрят в лицето. Но най-боли, когато вятърът влезе в сърцата ни. Опустошаваща болка, предизвикана от миг на слабост. Слабост, породена от наивността да допуснеш вятъра да влезе в сърцето ти. Завихряйки се там, той ни кара да изпитва ...

dust-in-the-win

Проза » Другие

2009-09-19T19:56:17+03:00 914 2