firegolem (Ян Тра) - Произведения

Писмо 🇧🇬

Ред след ред, писмо ти пиша,
всеки ден го гледам,
ред след ред, сами се нижат,
нему аз съм предан.
Ред след ред, писмо ти пиша, ...

firegolem

Поэзия » Любовная

2007-11-22T11:56:07+02:00 770 3

Реката на живота 🇧🇬

Река от емоции, живота залива,
дълбока и бурна, вечно пенлива.
Опитваш да я преминеш, но се завръщаш,
опитваш да я прескочиш, но те поглъща.
Река ли е или просто измама, ...

firegolem

Поэзия » Философская

2007-11-20T20:12:06+02:00 829 2

Въпроси... 🇧🇬

Когато някой те попита: "Защо се сърдиш?"- ти кажи:
"Защото просто не разбирам, кому са нужни тез лъжи?"
Когато някой те попита: "Защо отдръпна се от мен?"
Погледни го във очите и му кажи: "Защото вечно съм във плен!"

firegolem

Поэзия » Философская

2007-11-09T15:54:34+02:00 861 3

Нифируятна съмута 🇧🇬

Ни мога вечи аз да глйедам,
как хората край мйен съ висилйът,
а ас да плача, ни издържам,
чувек съм кат тях, ут кръф и плът!
Дъли фъф мйен са и всилила ...

firegolem

Поэзия

2007-10-18T23:17:52+03:00 688 6

Усещане 🇧🇬

Дъждът се стича бавно по моите ръце
и търся аз твоето лице,
но трудно сред тълпата намирам те.
Разсейвам се и губя те за кратко,
но ето идвам, близо съм почти, ...

firegolem

Поэзия

2007-10-03T14:18:45+03:00 740 3

Сложно е дори и за мен... 🇧🇬

Понякога човек, оставайки с мислите си, бива връхлитан от безброй спомени, заровени в миналото, но именно желанието да ги зърне отново, го тласкат към безвъзвратното... истинските хора прощават и оставят на времето да заличи раните... но за някои рани времето никога не е достатъчно...

firegolem

Проза

2007-09-30T19:50:17+03:00 1.1K 2

Познато чувство 🇧🇬

Когато през пролетта дръвчетата разцъвтяха, той усети, колко самотно му е било, колко дълга е била зимата без нея. Тя единствената и неповторима, тази която дори не бе срещнал, но и която го караше да живее все още своят живот.
Макар и късно, тя го навести, принцесата на неговите сънища. Веднъж му с ...

firegolem

Проза

2007-09-28T19:36:43+03:00 945 1

Вълк 🇧🇬

Вие вълк в полето и вика свойте малки,
зов - зове във мрака, а те душици нейде скрити чакат...

firegolem

Поэзия

2007-09-27T21:14:15+03:00 764

Сентенценцийка 🇧🇬

"Любовта е като тоалетната хартия,
винаги знаеш, че е около теб,
но точно когато ти трябва най-много,
тя вече е свършила..."

firegolem

Поэзия

2007-09-26T18:00:52+03:00 648 4

Убиец 🇧🇬

... хахахаха... зловещ смях разкъса тишината...
сърцето и се сви... той бе толкова близо... писък,
последваха го няколко удара... мрак, тишина... кръв,
рана... жената беше на пода... зловещият смях
отново разкъса тишината... бавни му стъпки отекваха ...

firegolem

Проза

2007-09-19T08:22:43+03:00 896

Живот 🇧🇬

Животът ни е като роза с множество бодли
и колкото да не ти се иска, набождаш се на тях, уви.
Малцина са успели да усетят ароматния и цвят
и истински да изживеят своят собствен свят.

firegolem

Поэзия

2007-09-15T15:33:32+03:00 655 2

Чувства 🇧🇬

Любовта е чувство най прекрасно,
пленява те, поставя те натясно,
но често пъти за да я почувстваме,
множество неща пропускаме.
Искренността пък ни помага, за да разберем ...

firegolem

Поэзия

2007-09-15T15:32:12+03:00 709

Безбрежна самота 🇧🇬

Дълбоко вдишвах, за да те усетя,
очи затварях, за да те видя по-добре,
На дълъг път поех, за да те намеря,
изгубен във безкрайното море,
С поглед вперен в хоризонта, ...

firegolem

Поэзия

2007-09-15T15:28:40+03:00 829 1

На милото 🇧🇬

Когато слънцето изгря, душата ми отново полетя,
да търси твойта по света.
Простря то своите лъчи
и тебе цяла озари.
Тогава пламък силен в мен се разгоря, ...

firegolem

Поэзия

2007-09-14T19:45:42+03:00 744 3

Чудната гора 🇧🇬

Ден след ден дъждът валя,
а на двадесетия, само рано сутринта.
И тогава в този ден, след като не бе студен,
всичко живо се събуди и започна да се чуди
на красивата дъга над просторните поля. ...

firegolem

Поэзия

2007-09-14T19:44:50+03:00 642 1

Пеперуда 🇧🇬

Kато пеперуда с пърхащи криле на твойто рамо аз ще кацна,
ще ти прошепна с нежен глас "- Обичам те", а после ще отлитна...

firegolem

Поэзия

2007-09-14T19:43:26+03:00 655 3

Каменно сърце 🇧🇬

-Господарят се прибира, отворете портите! - извика някой от слугите на двора.
Да, наистина бе той! Принцът се бе завърнал от далечния си поход в търсене на лечебното биле за своята принцеса.
Той слезе от коня си, коленичи и се прекръсти. След това пристъпи и влезе в двора на крепостта.
Хората започн ...

firegolem

Проза

2007-09-13T19:47:33+03:00 1K 3