генек (Георги Коновски) - Произведения

С храна си живял - 8. 🇧🇬

8.
Хората в развитите страни отдавна знаеха, че в Африка, а и някъде другаде по света, има глад и смърт. По медиите показваха дечица с надути коремчета и тънки пищялки, майки със съсухрени гърди, умиращи животни, напукана земя, от която надничаха жълти коренища...
От това се интересуваха най-вече за ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

2018-10-10T08:36:56+03:00 936 2 11

С храна си живял - 7. 🇧🇬

7.
Сред многото торби, кутии, дори сандъци, в колибата имаше и тенекиена кутийка с патрони. Йоан внимателно ги преброи – ще има за две зареждания на пистолета. И даже останаха, за да добави в пълнителя след стрелбата на мъртвия пазач.
Пренесоха внимателно всичко – помогнаха си със старата кола без в ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

2018-10-09T08:08:37+03:00 835 2 7

С храна си живял - 6. 🇧🇬

6.
Главата му се издигаше само на сантиметри над сухата буца пръст. Отдалеч сигурно приличаше на някаква неравна изпъкналост – толкова се сливаше с околната среда. Но пък нямаше кой да забележи, че все пак на тази изпъкналост се е закачил сноп кафеникава, мръсно-кална коса.
Охрана на лагера пред тях ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

2018-10-08T08:34:37+03:00 953 2 6

С храна си живял - 5. 🇧🇬

5.
Всъщност, Йоан отдавна усещаше, че иде катастрофа. И то лесно предсказуема...
Като малък и той се интересуваше от динозаврите. Бяха му интересни тия огромни добичета, страшни, силни... Изчезнали изведнъж...
Метеорит ли, комета ли, изригвания на вулкани ли...
Просто измрели наведнъж. ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

2018-10-05T08:01:01+03:00 992 2 9

С храна си живял - 4. 🇧🇬

4.
А всичко стана внезапно. Макар да се подготвяше отдавна. Учените информираха за увеличаването на човечеството. Населението нарастваше. Храната се превръщаше в дефицит. Там, където преди живееха що-годе хиляди, скоро се струпаха стотици хиляди.
Земята се задъхваше...
Три милиарда през 60-те, шест ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

2018-10-04T08:07:07+03:00 924 2 10

С храна си живял - 3. 🇧🇬

3.
Йоан тръсна глава. Драко разбра – има готов план. Значи утре вечер ще се гощават. Богато – защото никой не знае кога ще е следващото пиршество. Но и никой не знае дали няма да е оставен на мястото на битката. Малцина оцеляваха в подобни експедиции.
Избраните жертви живееха на половин ден път. В м ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

2018-10-03T08:05:11+03:00 831 2 4

С храна си живял - 2. 🇧🇬

2.
Като натъпкаха в зейналите сред косматите лица кухини всичко възможно, хората не се пръснаха. Събраха се пред съда, върху който седеше Йоан, раздвижващ ръката си със свистящата във въздуха палица.
Погледна Драко:
- Е?
Оня показа зъби в нещо като забравено хилене. ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

2018-10-02T08:19:13+03:00 959 2 11

С храна си живял - 1. 🇧🇬

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ!
Не е за слабонервни, стресиращи се, романтици, девици! Проверете предварително да не сте бременни или с нервозни сърца! Не препоръчвам пълни стомаси - лесно се разтоварват! Т.е. - полезно е за отслабващи...
1.
Плъхът беше прекрасен – едър, сочен, ухаещ на храна. Двадесет чифта очи хи ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

2018-10-01T08:37:33+03:00 1K 2 14

Ежедневието на пилота 🇧🇬

Нямаше нужда да се напрягам – от лежанката се виждаха добре двата големи екрана, а върху тях ясната картина отвън. Да, от известно време образите не бяха много чисти, но затова бях монтирал върху камерите специални лещи за корекция.
Наоколо беше чисто, небето светло, картината красива.
Голям парк, з ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

2018-09-28T08:25:55+03:00 689 2 10

По правилата 🇧🇬

Мончо отвори очи. И веднага грабна сценария, който вакуумната поща беше изсипала точно пред главата му. Отвори и зачете финала…
Уфффффф…
Мощната сутрешна въздишка. Черно на бяло там пишеше: „Мончо маха радостно за довиждане, сяда в луксозната лимузина и заминава за летището. Където го чака частният ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

2018-09-27T08:26:28+03:00 785 2 8

Оцелявяне 🇧🇬

За две седмици с майка ми говорихме на какви ли не теми.
Но всеки ден – всеки ден! – поне няколко пъти чувах: “Ей, Гошо, едно време бяхме бедни, не можехме много неща, но имахме спокойствие...”
И това ми го казваше на мен – който 1989 година бях на 36. Тоест – живял съм в това време.
Не е идея-фикс. ...

генек

Проза » Рассказы

2018-09-26T08:33:48+03:00 983 6 14

Пътуване 🇧🇬

Плевен. Гарата. Бюфетът. Обява: „Търсим майстор на закуски“. Казвам, вземайки сандвич: „Наполовина мога да помогна. Майстор съм, но не на закуски“. Жената въздиша: „От година нямаме майстор, само сандвичи правим“…
Не е на добре в България да няма баничари…
Не е…
хххх
Във влака. Качвам се в Плевен. В ...

генек

Проза » Рассказы

2018-09-25T09:47:44+03:00 717 2 9

Далечният първи братовчед 🇧🇬

Един и половина по обяд. Градът е опразнен. По улиците няма жива душа. Освен такива като мен – принудени да бродят в жегата…
А, и трима там, дето задушевно беседват. Заобикалям ги и…
„Ей, господине…“
И как можах в празен град да се натъкна баш на него…
Далечният ми първи братовчед. Първи – защото ма ...

генек

Проза » Рассказы

2018-09-23T07:32:31+03:00 582 1 7

Болни и разболявани 🇧🇬

Седнахме с един набор на кафе. Ама той малко напрегнат… „Що така?“…
Отивал при майка си. Тя живее в къщата им, той си купи апартамент. Панелен. Но е там с жена си. И всеки ден ходи при майка си. Най-напред да закусят. Тъй като тя от известно време… Абе, между нас казано – откача. Деградира. Изкрейзв ...

генек

Проза » Рассказы

2018-09-22T07:09:12+03:00 548 1 12

Симо 🇧🇬

„Ей, с жълтата фланелка…“
Аз съм във фланелка на „Левски“. И се обръщам. „Жълта фланелка, за да не показвам наиед жълтата си книжка“. Оня се хили…
Симеон. Едър, пълен – не шишкав, а сочен. Винаги си беше такъв. Обичаше шума на вестника, в който е увита баница или нещо друго за хапване, пред шумканет ...

генек

Проза » Рассказы

2018-09-21T07:57:53+03:00 609 1 3

Празнота зад фацата 🇧🇬

Зърнах го отдалеч, не щях да го видя по-близо. Така човек избягва да се приближава до купчина боклук – дори от любопитство…
А едно време беше известен. Не уважаван, не признаван, но известен. Най-вече заради баща си. Който беше директор на гимназията. И почина точно, когато завърши випускът ни. Но с ...

генек

Проза » Рассказы

2018-09-20T07:19:44+03:00 518 4

След свещичката мрак 🇧🇬

Свърши пАнаирът…
Нищо особено не беше – доколкото се поразмаах /нашенско/ из него. Щандове, барачки, каравани, пуканки, локуми, кебапчета, сладолед, пластмасови украшения, всякакви играчки… Ха кажете – кой в малкия беден град може да си позволи голям плюшен пес? Ама го продават. И все някой си купув ...

генек

Проза » Рассказы

2018-09-17T07:40:49+03:00 581 8

По света у нас - събота сутрин 🇧🇬

Сутрин. Събота. Хората си отспиват. Защото снощи е имало знаменателно събитие. Аз помня посещенията на другаря бай Тошо, ама де може това ежедневие да се сравни с великото събитие – концерт на самия Тоооннни Сторароооо…
Цялата маалЪ явно се изсипала на площада… Кеф, брато…
Че и по местната кабелна П ...

генек

Проза » Рассказы

2018-09-15T07:59:15+03:00 680 3 8

По света у нас 🇧🇬

ПАНАИР
Излизам аз на площадчето, дето е големият сух фонтан – символ на живота днес, и гледам – опъват шатра. Ама бая голяма. От едната страна открита – явно за представление. Може клоуни да играят, може кметът реч да държи, може... Абе, в Бяла Слатина всичко може. Но да не се хваля – подобно всичко ...

генек

Проза » Письма

2018-09-14T07:44:18+03:00 881 3 8

Нощ в клуба - 11. 🇧🇬

04,30 – 05,00 часа.
В Големия бар е пълно с хора. Поне петдесетина са. Клиенти, обслужващ персонал – мъже и жени, полицаи и експерти...
Тъкмо съм огледал протоколите на експертите. И нещата са наясно – колкото и странно да изглеждат...
- Моля за тишина – казвам и гласът ми отеква във внезапно замлък ...

генек

Проза » Повести и романы

2018-09-08T08:23:19+03:00 1.1K 2 9

Нощ в клуба - 10. 🇧🇬

03,30 – 04,00 часа.
Като че седях върху нажежен тиган. Скачам и замирам в мимолетно напрежение... Как? Кога? Кой? Защо?
После слизам на земята. Здравчев стои на прага, докторът е застинал полуизправен, Ина гледа неразбиращо...
Зад Здравчев виждам стажанта...
- Къде... – и не мога да продължа. Как да ...

генек

Проза » Повести и романы

2018-09-07T08:18:00+03:00 907 1 11

Нощ в клуба - 9. 🇧🇬

02,30 – 03,00 часа.
- Е? – питам колегите…
- Този път няма да успеем за една нощ – казва Киров. И хич не е в настроение…
- Защо? Всички са тук. И единият е убиец…
Здравчев се подсмихва. ...

генек

Проза » Повести и романы

2018-09-06T08:10:41+03:00 862 1 4

Нощ в клуба - 8. 🇧🇬

02,00 – 02,30 часа.
Връща се Киров. Здравчев е тук и започваме съвещанието...
- Ти наистина ли смяташ, че тоя... – започва Здравчев...
- Не, разбира се... Макар че всичко може... Но засега не залагам на това. Просто исках да го прибера някъде... Но, ако излезе, че е претрепал шефа си... Знаеш ли – н ...

генек

Проза » Повести и романы

2018-09-05T08:16:34+03:00 910 1 7

Нощ в клуба - 7. 🇧🇬

01,30 – 02,00 часа.
Илия Мирков…Трънченина…
Убиец, който е на свобода. И се смята за голяма работа. Макар че е достатъчно тъп, та босовете да го използват за мръсни дела. Обаче, са и достатъчно хитри, за да го спасяват от правосъдието – колкото и да пропада морала на битпазарната демокрация, готови ...

генек

Проза » Повести и романы

2018-09-04T08:12:12+03:00 985 1 7

Нощ в клуба - 6. 🇧🇬

00,30 – 01,30 часа.
Вече час как продължават разпитите. Казано формално – събеседванията. През стаята са минали вече шест човека. Трима веднага отхвърлям. Старият бай Недялков – строителен магнат в провинциални размери. Което не може да се каже за физическите му. Опитен бизнесмен, от старата школа – ...

генек

Проза » Повести и романы

2018-09-03T07:51:24+03:00 1.1K 1 6

Нощ в клуба - 5. 🇧🇬

00, 00 – 00,30 часа.
Мълчим и двамата. Засега въпроси нямам. А той е достатъчно умен и хитър, та да поставя задачи. Важното е, че постави жалони по пътя...
И най-важното – табелка. „Търси сред тоя елит!”...
Ще проверя и тук...
В този момент пристигат Здравчев, Каменов, а почти веднага – след учтиво ...

генек

Проза » Повести и романы

2018-08-31T07:49:11+03:00 857 1 3

Нощ в клуба - 4. 🇧🇬

23,00 – 00,00 часа.
Когато влизам в третия кабинет /така определя стаите управителят/, екипът е вече там. Експертите снимат, оглеждат всичко, вземат отпечатъци от стените, масата, столовете, леглото... Докторът се е навел и разглежда сгърчения труп - между ниския елегантен шкаф и едва различаващата ...

генек

Проза » Повести и романы

2018-08-30T08:17:02+03:00 928 1 5

Нощ в клуба - 3. 🇧🇬

22,30 – 23,00 часа.
Пътеката свършва до няколко стъпала, зад които се вижда неголяма, дървена, тъмна врата. Отворена е и колоната постепенно изчезва вътре...
Влизаме и ние. Единият полицай остава до входа – изход, с другия се изкачваме по красивата дървена стълба до партерния етаж...
Голямо фоaйе, с ...

генек

Проза » Повести и романы

2018-08-29T07:51:47+03:00 863 1 7

Нощ в клуба - 2. 🇧🇬

21, 30 – 22,30 часа.
Докато шефът ми говори, успявам да нахлузя маратонките, а над дънките метвам една блузка. Черна – удобна хем в нощта, хем не се вижда кога е прана... Така е – голямото бедствие на развода е липсата на жена до пералнята и дъската за гладене...
Грабвам и якето – септември е, обеща ...

генек

Проза » Повести и романы

2018-08-28T08:23:22+03:00 825 1 4

Нощ в клуба - 1. 🇧🇬

21,00 – 21,30 часа.
Додрямва ми се. Почти като на състезателите по бавен тръс с топка, които се разхождат на екрана. Едните – ясно защо. Вкарали два гола, вече са убедени, че мачът е свършил. Другите... Ми що да тичат – нали виждат, че мачът е свършил...
А то второто полувреме едва започва...
И на м ...

генек

Проза » Повести и романы

2018-08-27T08:19:02+03:00 1.7K 2 8

Калейдоскоп - 10. 🇧🇬

Глава четиридесет и първа
За първоначалното натрупване на капитала
И влязох да пийна една минерална водица в бар-бараката на Иван, комшия по село, далечен по манталитет човек. Какво да правя – Митето се бави, трябва да се свия за малко до някой радиатор. А пък и с Иван имахме малко приказка за наши ...

генек