28 сент. 2018 г., 08:25

Ежедневието на пилота

693 2 10
2 мин за четене

Нямаше нужда да се напрягам – от лежанката се виждаха добре двата големи екрана, а върху тях ясната картина отвън. Да, от известно време образите не бяха много чисти, но затова бях монтирал върху камерите специални лещи за корекция.

Наоколо беше чисто, небето светло, картината красива.

Голям парк, зелени площи, къдрави храстчета, стройни дървета. И много хора…

Които в случая не ме интересуваха. Бях дошъл да си почина. И, разбира се, да дам на корпуса отдих след напрегнатия ден.

Нямаше нужда да се напрягам – автоматизираната система за специално наблюдение действаше засега безупречно. Затова се бях опнал на лежанката и през ума ми минаваха планове за вечерта. Разбира се, трябваше да заредя машината. После да намеря време за почистване на устройствата й, за изхвърляне на остатъците от горивото, за хигиенизация на целия корпус.

А след това – с излъскана външност, добре опакована в красиви платове, можеше да потърся подходящата дама. Естествено – нов модел, модерен, привличащ окото, управляван от съответния тип хубавица.

Както и стана. Подготвих машината, заредих добре резервоарите. Е, на уговореното място предлагаха всякакви горива, но добре помнех как съм прекалявал с мощността му и после колко труд е бил нужен за изчистване на двигателя и цялата зона около му…

А и дамата с хубавата машина се появи. Процедурата стана класическа – известно съперничество, сравнения, после опити за надделяване и…

И в светлия приятен гараж на дамата паркирахме двата апарата един до друг. Корпусите се сляха, всяка част зае съответното си място, скърцане, триене…

Финалът беше класически – моят апарат метна върху корпуса защитните покривала, аз поех лично управлението и, хвърляйки последен поглед върху корпуса на нейната машина, опънала се сладко в гаража, поех по моя път.

Натам – познатото. Паркирах в моя гараж, поставих апарата на мястото му, спуснах капаците върху камерите, реших да подремна. Вярно – двигателят беше малко претоварен с отработено гориво, но реших да източа по-късно остатъците му…

Човекът наистина е луксозна машина и иска грижи, обаче и ние – пилотите на човеците, имаме нужда от почивка…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Коновски Все права защищены

До понеделник - https://genekinfoblog.wordpress.com/

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Петре!
    Но там ставаше дума за възприемане на колата като дреха.
  • Хареса ми, бях чел нещо подобно преди от поредица "Галактика" как хората живеели в колите си. Поздрави.
  • Благодаря, Гавраиле!
    Питаш се -значи мислиш...
  • Накара ме да залича границата между фантазия и реалност.Отново се опитвам да я възстановя.Всъщност дали не сме машини?
  • Благодаря, Стойчо!
    Просто си задавам нерегламентирани въпроси...

Выбор редактора

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...