Ежедневието на пилота
Нямаше нужда да се напрягам – от лежанката се виждаха добре двата големи екрана, а върху тях ясната картина отвън. Да, от известно време образите не бяха много чисти, но затова бях монтирал върху камерите специални лещи за корекция.
Наоколо беше чисто, небето светло, картината красива.
Голям парк, зелени площи, къдрави храстчета, стройни дървета. И много хора…
Които в случая не ме интересуваха. Бях дошъл да си почина. И, разбира се, да дам на корпуса отдих след напрегнатия ден.
Нямаше нужда да се напрягам – автоматизираната система за специално наблюдение действаше засега безупречно. Затова се бях опнал на лежанката и през ума ми минаваха планове за вечерта. Разбира се, трябваше да заредя машината. После да намеря време за почистване на устройствата й, за изхвърляне на остатъците от горивото, за хигиенизация на целия корпус.
А след това – с излъскана външност, добре опакована в красиви платове, можеше да потърся подходящата дама. Естествено – нов модел, модерен, привличащ окото, управляван от съответния тип хубавица.
Както и стана. Подготвих машината, заредих добре резервоарите. Е, на уговореното място предлагаха всякакви горива, но добре помнех как съм прекалявал с мощността му и после колко труд е бил нужен за изчистване на двигателя и цялата зона около му…
А и дамата с хубавата машина се появи. Процедурата стана класическа – известно съперничество, сравнения, после опити за надделяване и…
И в светлия приятен гараж на дамата паркирахме двата апарата един до друг. Корпусите се сляха, всяка част зае съответното си място, скърцане, триене…
Финалът беше класически – моят апарат метна върху корпуса защитните покривала, аз поех лично управлението и, хвърляйки последен поглед върху корпуса на нейната машина, опънала се сладко в гаража, поех по моя път.
Натам – познатото. Паркирах в моя гараж, поставих апарата на мястото му, спуснах капаците върху камерите, реших да подремна. Вярно – двигателят беше малко претоварен с отработено гориво, но реших да източа по-късно остатъците му…
Човекът наистина е луксозна машина и иска грижи, обаче и ние – пилотите на човеците, имаме нужда от почивка…
© Георги Коновски Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Хареса ми, бях чел нещо подобно преди от поредица "Галактика" как хората живеели в колите си. Поздрави.
-
Благодаря, Гавраиле!
Питаш се -значи мислиш... -
Накара ме да залича границата между фантазия и реалност.Отново се опитвам да я възстановя.Всъщност дали не сме машини?
-
Благодаря, Стойчо!
Просто си задавам нерегламентирани въпроси... -
Оригинален подход!Лирична машинария...
И силен емоционален подтекст!
Поздравления, Георги! -
-
Благодаря, Лиа!
За фантазията... Не зная, провери кой гледа през очите/илюминаторите ти... -
Ех, как да не харесам!!! Хубаво, интересно и най- важното фантазията работи. Ако е фантазия... Поздрави!
-
Благодаря, Мариана!
Опитвам се...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Но там ставаше дума за възприемане на колата като дреха.