15 апр. 2025 г., 00:46

По покрива тъга се стича

291 1 0

***

 

По покрива тъга се стича 

и по капчука тихичко си тананика… 

Озари ме слънце и стопли ме, 

пролет е, а ми е сиво… 

И вий, пчели попейте ми от уханната кайсия, 

цъфнала под стряхата наблизо. 

И вий, кълвачи, птички сладкопойни - 

оркестър със солисти многобройни, 

свирете, пейте във синхрон 

и нека всичко да е в ла мажор… 

И ти, щърко дългокрак, 

бъди диригент на този вълшебен концерт… 

Щастие, къде си, прегърна ме - танцувай с мен! Опияни ме! 

И вятърът задуха топло, нежно, тихо,

сиви облаци разкъса бързо… 

Слънчо грейна на небето, синьо… 

Щастието се провикна от комина - 

понякога в мъки ме удавяш, 

понякога от нищо ме възраждаш… 

 

 

Г. М. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Герана Юнакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...