16 июн. 2010 г., 23:38

Всичко с времето си

1.1K 0 2

Не ме захвърляй в тъмното!
О, Хамлете!
Въпросите отдавна
са изчерпани.
Какво, че има
нещо гнило в Дания,
във отговорите,
в живота
и в човеците?!
Отрова ли?
Прощавай!
Резистентна съм.
В кръвта ми има
антидот -
против бездушие.
Не ми харесва
ролята на жертвата,
макар добре
да я играя.
Тихо! Слушай ме!
Днес аз съм повече
от бедната Офелия.
Не ще ме сринат
ни интриги,
ни предателства.
Духът ми броди
в  този свят
хилядолетия.
Не са ми нужни
разни тези - доказателства,
защото вече си избрах.
Избрах: ДА БЪДА!
Дори когато
нямам нищо общо с' себе си.
Дали е правилният път
или заблуда?
Ще разбера.
Но всяко нещо
с времето си!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катерина Кайтазова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...