Отвъд болката
Човекът ослепя за светлината
и апатично задълба в онази пропаст,
опитвайки да замаскира празнотата си...
Не спряха мислите катранени да капят,
а страниците бели на душата му
се сбръчкаха от сивото на дните...
Настъпи хаос - красотата стана грозна,
а грозното - тотем на нищетата.
Опиянен от дневната си доза болка,
човекът изкрещя и дръпна спусъка...
Животът тихичко се свлече във краката му,
огледа се във празния му поглед,
издиша два пъти и вече не помръдна.
... А някъде се раждаше усмивка.
Изплака тишината... И се съмна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катерина Кайтазова Все права защищены
