Заплаха
ЗАПЛАХА
Не се сдържах и се провикнах:
– Хора, не виждате ли? Това е кражба за милиони! От нашите данъци.
Всички се обърнаха към мен. Той също. Погледна ме със студените си, безизразни очи, размаха заплашително показалец и посочи с него към небето.
Разбрах. Да внимавам, че Онзи – горе, ще ме накаже!
Не се уплаших, но… Какво говоря?! Уплаших се. Студена пот ме обля.
„Всяка власт е от Бога.“ „Цезаровото – цезарю.“
Защо ми трябваше да се обаждам, да ритам срещу ръжена?!
Искаше ми се да кажа още нещо, но гърлото ми се скова. Имах усещането, че е пълно с натрошени стъкла. Преглътнах с усилие.
Продължаваше да ме гледа втренчено. След това бавно свали ръката си, наведе рога, размаха опашка и зачатка с копита към кабинета си.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мильо Велчев Все права защищены
