Мильо (Мильо Велчев)
133 69
15 июл. 2021 г., 15:44

Заплаха 

  Проза » Рассказы
689 3 5
1 мин за четене

ЗАПЛАХА

 

Не се сдържах и се провикнах:

– Хора, не виждате ли? Това е кражба за милиони! От нашите данъци.

Всички се обърнаха към мен. Той също. Погледна ме със студените си, безизразни очи, размаха заплашително показалец и посочи с него към небето.

Разбрах. Да внимавам, че Онзи – горе, ще ме накаже!

Не се уплаших, но… Какво говоря?! Уплаших се. Студена пот ме обля.

„Всяка власт е от Бога.“ „Цезаровото – цезарю.“

Защо ми трябваше да се обаждам, да ритам срещу ръжена?!

Искаше ми се да кажа още нещо, но гърлото ми се скова. Имах усещането, че е пълно с натрошени стъкла. Преглътнах с усилие.

Продължаваше да ме гледа втренчено. След това бавно свали ръката си, наведе рога, размаха опашка и зачатка с копита към кабинета си.

© Мильо Велчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??