ПоляНиколова (Поля Николова)

Аз или тя? 🇧🇬

Умрях! И какво? Прежали ли ме или ме забрави? Не ти ли липсвам? Не ме ли мислиш как съм, добре ли съм, къде съм, с кого съм, сама ли съм??? Явно не, намери си заместничка на мен и то коя. Най-подлата жена, която имах за приятелка. Ако сега се върна и имаш право да решиш една от двете да живее, коя щ ...

ПоляНиколова

Проза » Другие

2019-01-02T10:15:06+02:00 734 1

Воал от самота. 🇧🇬

Лежа сама в студеното легло,
след поредна бурна нощ.
След секс и нежност и разкош
сама посрещам сутринта.
Без глас, без нежни думи. ...

ПоляНиколова

Поэзия

2018-12-03T13:02:39+02:00 533

Човещина... 🇧🇬

Апартаментът е моят затвор.
Прозорците са решетките,
през които мога да гледам свободата,
но не и да и се радвам.
Обикалям стаите и се лутам, ...

ПоляНиколова

Поэзия

2018-11-07T21:34:51+02:00 677

Цветята... 🇧🇬

Цветята са това, което краси земята.
Ароматът им е божествен, все едно е най - скъпият парфюм.
Цветовете им са така наситени, сякаш са докоснати от дъгата.
Хората изразяват и любовта... и мъката си с цветя.
Те приобщават всичко в едно.

ПоляНиколова

Поэзия

2018-10-30T22:53:23+02:00 521

Ще съм твоя... 🇧🇬

Главата ме боли.
Защо ли?
От притеснение може би.
За бъдещето, за теб, за мен и за децата ни.
Любовта дали ще задържим ...

ПоляНиколова

Поэзия

2018-10-26T00:55:52+03:00 636 2

Любов ли е? 🇧🇬

Любов ли е това, дето кара
сърцето да изгаря, или е просто надежда.
Надежда, че всичко може да бъде по-хубаво
и по-добро, когато има с кой да го споделиш.

ПоляНиколова

Поэзия

2018-10-21T08:50:17+03:00 489 1

Усещам 🇧🇬

Усещам, как се влюбвам в теб.
Усещам, как ме искаш ти.
Усещам, как ще се излъжа.
Усещам, как в едно се сляхме.
Мисля, как винаги ще си до мен. ...

ПоляНиколова

Поэзия

2018-08-28T13:54:28+03:00 719

Необяснимо. 🇧🇬

Беше нещо необяснимо,
много повече от това, което изглеждаше.
Подобно на река, която върви в морето.
Нито морето можеше да унищожи тази река,
нито реката се сливаше с морето. ...

ПоляНиколова

Поэзия » Любовная

2018-08-19T22:54:00+03:00 715

Виждам те в съня си 🇧🇬

Виждам те в съня си като реалност.
Макар и да знам, че сънувам те
прегръщам и те целувам.
И знам пак ще се събудя
и ти няма да си тук, ...

ПоляНиколова

Поэзия

2018-08-15T07:32:01+03:00 877 1

Тежко е 🇧🇬

Много е тежко, когато се налага
да гледаш цветето отгледано с любов
и над което си треперил е повехнало
в чужди ръце. Навеждаш глава
сякаш молиш за помощ, но няма изход.

ПоляНиколова

Поэзия » Свободный стих

2018-08-12T14:10:45+03:00 722 2 1

Самотно 🇧🇬

На една картина имаше дърво.
Самотно, насред полето стоеше изправено и гордо.
Слънцето блестеше над него.
На цялото поле нямаше друга сянка освен неговата.
Всички можеха да се приютът под сянката му, ...

ПоляНиколова

Поэзия » Свободный стих

2018-08-11T16:51:28+03:00 724 1

За едни светлина, а за други смъртта. 🇧🇬

Докато тя стоеше и гледаше през балкона и чакаше,
годините минаваха. Започна все по малко да излиза,
с времето ставаше все по тежко за нея,
стоеше и чакаше някой да дойде при нея.
Когато нощта паднеше тя излизаше на балкона, ...

ПоляНиколова

Поэзия » Свободный стих

2018-08-10T08:33:20+03:00 784 1