На една картина имаше дърво.
Самотно, насред полето стоеше изправено и гордо.
Слънцето блестеше над него.
На цялото поле нямаше друга сянка освен неговата.
Всички можеха да се приютът под сянката му,
но нямаше сянка под която дървото да се скрие.
© Поля Николова Все права защищены