rajsun
1 результат
Вие България ли търсите?
Елате с мене да я видите.
Но първо да ми се прекръстите,
за да прогоним самодивите.
Вие Надеждата ли търсите? ...
  1567  21 
Когато вече няма да ме има,
денят ще влезе в стаята и - ах!
Останало боклуче на килима.
По книгите останал звезден прах.
Картината като сега я виждам, ...
  892  17 
Ела при мен. Подай ръка.
И усмихни се, моля те!
Не съм ти дал подаръка
за миналата Коледа.
И залези, и изгреви ...
  821  10 
Вървеше към мен, а светът завистливо хихикаше.
И звезди към очите ми се завтекоха,
и луната в краката ти коленичи,
и на нощта лигите й потекоха,
когато почна да се събличаш. ...
  1092  14 
Ще направя ръцете си кръг.
Пръстите - възел.
И ще кажа на думите: млък!
На сърцето: не бързай!
А на теб ще река: постой заградена така, ...
  913  16 
Стихчето е подарено на Marta. Морето - на всички...
Беше мое морето, а сега ми е чуждо.
Бяхме първи приятели, а сега - непознати.
Аз си пия ракията, спя и ходя по нужда,
то се люби със сушата, мляска ...
  829  11 
Ще си платя и парното, и тока.
Създание със нестопанска цел,
и аз ще си изляза от живота,
тъй както се излиза от хотел.
Наперен - че съм пил не само мляко. ...
  852  17 
Изглежда съм зацапал свещите,
защото спря да ме боли.
Пейзажът се повреди нещо
и хоризонтът се смали.
Разсърди ми се нещо времето, ...
  876  18 
Човек опитва първо със очи
и после търси влагата със устни.
Преглътне виното – и помълчи,
преди до себе си да го допусне.
Отсетне тръгне разговорът, тих, ...
  1173  13 
Сега съм равен на света -
пръстта, небето, вятъра.
А силуетът на смъртта
е долу - в прахоляка.
Сега съм в оня силует: ...
  693 
И откъде дойде това?
Нали се бях зарекъл,
че няма нещо на света,
което да харесвам?
А то е нищо, то е - сняг. ...
  807  12 
Тръгнах за село. Природата, хората,
родили ме някога, някъде.
Тръгнах за Рая, а стигнах до гола поляна.
Къде ми е къщата?
Къде са ми хората? ...
  670 
Върти се, върти колелото,
търкаля се белият свят.
Уж беше безкраен животът, животът,
а всичко остана назад.
Уж всичко видях, а защо ли ...
  817  12 
Луната на тънкия облак седи.
Пътуваме някъде, братко.
В каруцата звездна до мене си ти,
с маска от минал спектакъл.
Ще минем нощта и големият цирк ...
  707 
Взе да пада мъгла,
взе да лъха на студ,
взе да глъхне светът
и гората взе своето листе да хвърля.
Младостта отлетя ...
  908 
Към Праначалото. Обратно!
Назад във времето и разума!
Докато стигна до Тъмата.
До Хаоса. До протоплазма.
Докато свърша да сънувам ...
  666 
Отива си, отива си селцето,
при сенките, от другата страна.
При дългото очакване, което
все някой ден ще стане светлина.
Прераждат се във камъни и тръни ...
  837  19 
След заплата отиваме с колегите да пием по биричка на Люлинския пазар.
Какво по-променливо и по-вечно
от тоя пазар!
И какво по-философско
от въпроса му: Колко? ...
  607 
Аз не зная къде си сега,
дали сняг те вали или дъжд, но
да позная ли, че си сама?
Да позная ли, че ти е тъжно?
Нещо дава ми сигурен знак, ...
  865  10 
Понесъл хиляди съдби
и чудеса,
послушно
денят на вратника седи
и чака да го пусна. ...
  712 
Бяло, бяло, всичко побеляло...
С бели маски всички цветове.
Кой се крие - Господ или Дявол,
зад човешкото ни битие?
Март ще смъкне маската и... Опа! ...
  976  16 
Предложения
: ??:??