rajsun
1 результат
Само казах: обичам дъха на лимон.
И ти изцеди в чая си толкова много -
цялата да замиришеш.
Само казах: обичам да ми е светло.
И очите ти грейнаха. ...
  1023  22 
Сънувах - сляп съм бил,
а ти минаваш
и мене ми се иска да те видя.
Очи уж нямам,
а пък те - във мене. ...
  868  17 
(от студентските години, на пияна глава, в спор)))
Невероятно бъдеще!
Сблъсък на световете.
И Господ учи български
да ми чете стиховèте. ...
  826  14 
Тъмно е.
Утре ела.
Деня ще населя със стихове.
В един ще сложа болката.
В един радостта. ...
  960 
Сиво утро. Сив, сив
зимен ден на село.
Чувате ли? "Сип-сип..."
Тихичко, несмело.
Сняг се чака. Да, да, ...
  739 
Триста грама не са много,
но не са и малко хич,
за бозайник, клас двуного,
подраздела - готин пич!
Маам гащите по пътя, ...
  1042  25 
Нищо не сме си казвали,
а сякаш е влюбена в мене.
Умилква се и посяга
погледа ми да вземе.
Изстудява кръвта ми, тиха. ...
  1300  21 
Тежко съмва.
От изток зрее, зарее.
Колко болка те чака, ден!
Един ще работи,
един ще краде, ...
  1142  10 
Небето – прокъсана дреха.
Земята – обувка вехта.
Студено. До болка.
Женоо, жено!
Обичам те като копче на дрехата. ...
  932  10 
Какво да мислиш, всичко е измислено!
Лъжата в истината я втъкават.
От сутринта, забързано и хрисимо,
като росна китка ти я дават.
Подстригана грижливо, ароматна. ...
  886  16 
Каква бездънна синева!
Полето. Цяло лято!
Сега съм всичко онова,
което беше татко.
Сега съм плачеща върба, ...
  1090  23 
На пазара е книги – товар до товар!
Тука тънките, там – по-дебели.
На "Славейков" ние така, бадевá*,
половината свят сме прочели.
Най-накрая, като някой дебил, ...
  854  16 
Да ти прошепна ли, приятелю?
Радостта ни като водно конче
каца на допрените ръце.
Не си отивай,
да не я прогоним! ...
  951  13 
Здравей и сбогом, миг красив.
Живот. И стихове на скришно.
Повтаряй само: нищо си
и изтърпи да бъдеш нищо.
Да бъда нищо... Ала в миг ...
  963  15 
Не ми го каза лош човек,
а Слънцето ми го разказа.
Как някъде - не знам къде! -
седиш не знам с кого на маса.
Подробности описа даже. ...
  817  11 
Момичета шарени, дрешките къси.
Саминки, по двенки, на групи.
Младостта си продаваха те, младостта си.
И нямаше кой да я купи.
Прелитаме, газ! Смехо-тъжни, защото – ...
  738 
Аз цял живот се колебах
между Иисуса и Пилата.
И най-накрая си избрах
какъв да бъда: демократор!
И, все пак, малко ме е яд. ...
  940  14 
Като на свиждане дошли.
Измежду кръстове и плочи
сноват невидими души –
говорят с видимите още.
Душа и тлен – в нетраен ден. ...
  1163  19 
Сребърна играчка за сина ми.
Някой утрото ми подари.
Той е там, където е сънят ми.
Той е там, където не боли.
Бял свят - като съмне, като звънне! - ...
  984  16 
Един огромен облак
приклопи зачервеното око на слънцето.
Вечéрникът си шепне със листата.
На всяко казва малкото му име.
На всяко ще измисли хубав сън. ...
  731 
Аз не ща да съм пръв.
Имена и борба,
дето аз не разбирам.
Аз не ща да съм връх,
а долина, ...
  658 
Знам, ще ми кажеш:
- Хубави стихове.
Какво ще ти кажа ли?
- Знам.
А после ще кажеш: ...
  911  16 
Отворú се, небе,
аз ще плача.
Вселени, дайте път на плача ми.
Приготви се, земя!
О, хляб на плача, ...
  664 
Питаш ме, как те обичам.
Как те обичам ли, скъпа?
Както водата, която се стича
по тялото, като се къпеш.
Питаш ме, как те ревнувам. ...
  807  16 
Да ме усмихнете ли? Не-е.
Светът за мен е като дим.
Че нейде между нас се смее
убиецът на моя син.
Че дружелюбно ми намига ...
  898  19 
Гледай, думи наредени,
като кошчета за смет.
Като храстчета - от мене,
по пътеката - до теб.
Гледай, думи наредени, ...
  875  17 
В октомврийската сутрин
ходих нейде из парка.
Гледам - няма ги мутрите.
И дечица се мяркат.
- Бре - си викам, - човеко, ...
  737  13 
Аз не живея, разтягам
татко си до сина си.
И по дните накацали хора.
Пук - сърчицето! - и фър-р...
  771  19 
Ето, започва денят,
в който ще бъда сам.
Небето - огромна чаша! -
ще пия сам.
Обичам. ...
  959  22 
(или как се загубихме в едно непознато градче)
Уж вървяхме все правилно, вярно, а накрая се позагубихме.
Оказа се чуждо градчето (животът) и някак си странно.
Напредна и времето. Едно-друго видяхме, накупихме,
и сега ни накъде да си тръгнеш, ни къде да останеш. ...
  799  10 
В тоя град на хубави момичета,
весели момчета и цветя,
в тоя град съм толкова самичък,
приятелю.
Тишината се преструва песен. ...
  606  17 
Вънка звънка реч, игра,
гласове. И вятърът
под прозореца е спрял -
кочияш-приятел.
Дойде, грабне ме шейна, ...
  723  11 
Душата като рак-отшелник,
на път за своя Орион,
от събота до понеделник
ще погостува в твоя дом.
А някой ден, когато стигне ...
  762  13 
Земята ти – като разтворен череп.
Небето ти – небе, небе, небе!
Тук няма днес и утре, няма вчера.
Тук всичко е било. Каквото е.
Тук ставаш атом. Толкова си дребен. ...
  652  18 
Аз лятото го зная наизуст.
Когато искам - си го рецитирам.
Доброто аз го помня наизуст.
Не помня лошото.
А и не го разбирам.
  1183  26 
На тръгване си мисля за очите ти,
когато се налеят светлина.
Че те са като кошници цветя!
Че те са като пъстри книги-приказки!
И в тръпка после ще му ги разкажеш. ...
  920  22 
Родино, вън се съмва ден,
но лошо те сънувах.
Не аз от теб, а ти от мен
на кораба отплува.
Родино, като пресен гроб ...
  850  20 
Тя се преструва на сухи клечки, на листи,
на есенен ден се преструва, спокойна.
И влиза в душите ни да ги пречисти
от мисли, от спомени.
През зимата тя се преструва на сняг. ...
  850  20 
(Писано е извън България, когато връзката ми с приятелите бяха сайтовете, интернет)))
Отговаряйте на писмата ми бързо,
че на такова мирише:
българският ще вземе да свърши -
целия ще го изпиша! ...
  856  19 
Аз не пиша стихове.
Аз СИ пиша стихове.
Аз, приятел, съм от тия,
дето и купешко пият,
но за вкъщи, по мерак, ...
  5273  27 
Предложения
: ??:??