rajsun
1 результат
Само казах: обичам дъха на лимон.
И ти изцеди в чая си толкова много -
цялата да замиришеш.
Само казах: обичам да ми е светло.
И очите ти грейнаха. ...
  1093  22 
Сънувах - сляп съм бил,
а ти минаваш
и мене ми се иска да те видя.
Очи уж нямам,
а пък те - във мене. ...
  928  17 
(от студентските години, на пияна глава, в спор)))
Невероятно бъдеще!
Сблъсък на световете.
И Господ учи български
да ми чете стиховèте. ...
  891  14 
Тъмно е.
Утре ела.
Деня ще населя със стихове.
В един ще сложа болката.
В един радостта. ...
  1025 
Сиво утро. Сив, сив
зимен ден на село.
Чувате ли? "Сип-сип..."
Тихичко, несмело.
Сняг се чака. Да, да, ...
  857 
Триста грама не са много,
но не са и малко хич,
за бозайник, клас двуного,
подраздела - готин пич!
Маам гащите по пътя, ...
  1113  25 
Нищо не сме си казвали,
а сякаш е влюбена в мене.
Умилква се и посяга
погледа ми да вземе.
Изстудява кръвта ми, тиха. ...
  1471  21 
Тежко съмва.
От изток зрее, зарее.
Колко болка те чака, ден!
Един ще работи,
един ще краде, ...
  1280  10 
Небето – прокъсана дреха.
Земята – обувка вехта.
Студено. До болка.
Женоо, жено!
Обичам те като копче на дрехата. ...
  1008  10 
Какво да мислиш, всичко е измислено!
Лъжата в истината я втъкават.
От сутринта, забързано и хрисимо,
като росна китка ти я дават.
Подстригана грижливо, ароматна. ...
  934  16 
Каква бездънна синева!
Полето. Цяло лято!
Сега съм всичко онова,
което беше татко.
Сега съм плачеща върба, ...
  1151  23 
На пазара е книги – товар до товар!
Тука тънките, там – по-дебели.
На "Славейков" ние така, бадевá*,
половината свят сме прочели.
Най-накрая, като някой дебил, ...
  917  16 
Да ти прошепна ли, приятелю?
Радостта ни като водно конче
каца на допрените ръце.
Не си отивай,
да не я прогоним! ...
  1008  13 
Здравей и сбогом, миг красив.
Живот. И стихове на скришно.
Повтаряй само: нищо си
и изтърпи да бъдеш нищо.
Да бъда нищо... Ала в миг ...
  1033  15 
Не ми го каза лош човек,
а Слънцето ми го разказа.
Как някъде - не знам къде! -
седиш не знам с кого на маса.
Подробности описа даже. ...
  882  11 
Момичета шарени, дрешките къси.
Саминки, по двенки, на групи.
Младостта си продаваха те, младостта си.
И нямаше кой да я купи.
Прелитаме, газ! Смехо-тъжни, защото – ...
  804 
Аз цял живот се колебах
между Иисуса и Пилата.
И най-накрая си избрах
какъв да бъда: демократор!
И, все пак, малко ме е яд. ...
  1010  14 
Като на свиждане дошли.
Измежду кръстове и плочи
сноват невидими души –
говорят с видимите още.
Душа и тлен – в нетраен ден. ...
  1236  19 
Сребърна играчка за сина ми.
Някой утрото ми подари.
Той е там, където е сънят ми.
Той е там, където не боли.
Бял свят - като съмне, като звънне! - ...
  1048  16 
Един огромен облак
приклопи зачервеното око на слънцето.
Вечéрникът си шепне със листата.
На всяко казва малкото му име.
На всяко ще измисли хубав сън. ...
  795 
Аз не ща да съм пръв.
Имена и борба,
дето аз не разбирам.
Аз не ща да съм връх,
а долина, ...
  725 
Знам, ще ми кажеш:
- Хубави стихове.
Какво ще ти кажа ли?
- Знам.
А после ще кажеш: ...
  970  16 
Отворú се, небе,
аз ще плача.
Вселени, дайте път на плача ми.
Приготви се, земя!
О, хляб на плача, ...
  723 
Питаш ме, как те обичам.
Как те обичам ли, скъпа?
Както водата, която се стича
по тялото, като се къпеш.
Питаш ме, как те ревнувам. ...
  860  16 
Да ме усмихнете ли? Не-е.
Светът за мен е като дим.
Че нейде между нас се смее
убиецът на моя син.
Че дружелюбно ми намига ...
  960  19 
Гледай, думи наредени,
като кошчета за смет.
Като храстчета - от мене,
по пътеката - до теб.
Гледай, думи наредени, ...
  941  17 
В октомврийската сутрин
ходих нейде из парка.
Гледам - няма ги мутрите.
И дечица се мяркат.
- Бре - си викам, - човеко, ...
  825  13 
Аз не живея, разтягам
татко си до сина си.
И по дните накацали хора.
Пук - сърчицето! - и фър-р...
  817  19 
Ето, започва денят,
в който ще бъда сам.
Небето - огромна чаша! -
ще пия сам.
Обичам. ...
  1029  22 
(или как се загубихме в едно непознато градче)
Уж вървяхме все правилно, вярно, а накрая се позагубихме.
Оказа се чуждо градчето (животът) и някак си странно.
Напредна и времето. Едно-друго видяхме, накупихме,
и сега ни накъде да си тръгнеш, ни къде да останеш. ...
  878  10 
В тоя град на хубави момичета,
весели момчета и цветя,
в тоя град съм толкова самичък,
приятелю.
Тишината се преструва песен. ...
  673  17 
Вънка звънка реч, игра,
гласове. И вятърът
под прозореца е спрял -
кочияш-приятел.
Дойде, грабне ме шейна, ...
  785  11 
Душата като рак-отшелник,
на път за своя Орион,
от събота до понеделник
ще погостува в твоя дом.
А някой ден, когато стигне ...
  825  13 
Земята ти – като разтворен череп.
Небето ти – небе, небе, небе!
Тук няма днес и утре, няма вчера.
Тук всичко е било. Каквото е.
Тук ставаш атом. Толкова си дребен. ...
  714  18 
Аз лятото го зная наизуст.
Когато искам - си го рецитирам.
Доброто аз го помня наизуст.
Не помня лошото.
А и не го разбирам.
  1244  26 
На тръгване си мисля за очите ти,
когато се налеят светлина.
Че те са като кошници цветя!
Че те са като пъстри книги-приказки!
И в тръпка после ще му ги разкажеш. ...
  980  22 
Родино, вън се съмва ден,
но лошо те сънувах.
Не аз от теб, а ти от мен
на кораба отплува.
Родино, като пресен гроб ...
  956  20 
Тя се преструва на сухи клечки, на листи,
на есенен ден се преструва, спокойна.
И влиза в душите ни да ги пречисти
от мисли, от спомени.
През зимата тя се преструва на сняг. ...
  906  20 
(Писано е извън България, когато връзката ми с приятелите бяха сайтовете, интернет)))
Отговаряйте на писмата ми бързо,
че на такова мирише:
българският ще вземе да свърши -
целия ще го изпиша! ...
  921  19 
Аз не пиша стихове.
Аз СИ пиша стихове.
Аз, приятел, съм от тия,
дето и купешко пият,
но за вкъщи, по мерак, ...
  5547  27 
Предложения
: ??:??