Тръгнах за село. Природата, хората, родили ме някога, някъде. Тръгнах за Рая, а стигнах до гола поляна. Къде ми е къщата? Къде са ми хората? Няма ги. И къде ми е пътят, по който назад ще се връщам? И него го няма.
Само диви треви, заметнали паяшки мрежи. Наклякали храсти зло изпод вежди заничат. И между тях - за малко да не я забележа! - една подивяла лозница.
Дървета обърнали гръб, а слънцето като гущер ме гледа учудено - как така, как така, с паяжина ме върза за себе си лошият ден? Господи, ако е сън, дано начасá се събудя! Господи, ако не е, дано никой не идва след мен.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Живи и здрави - бъдете!