rajsun
1 результат
Като че от оня свят те виждам.
Някъде накрая, надалеч.
Милоока, плаха, бледолика -
като плахо пламъче на свещ.
А е мрачно, чуждо и студено. ...
  1434  24 
Колко му е лятото
да стане на момче!
Една зелена ябълка
и на врабче – оче.
Колко му е лятото ...
  890  17 
Дишай, дишай бяла пáра,
утро мое, деньо мой!
Душебяла, душивяра,
бяла пáра - син покой.
Ден е, ден. Студен извира. ...
  900  19 
Виждала е всякакво земята ни,
похлупвана с корони и чалми.
До днес
кръвта ни е от ереси замаяна,
от кланяне, клане и жива чест. ...
  783  10 
Слънцето, денят ми,
към залеза се спуска.
Сърце, ти замълчи.
Усмихвайте се, устни!
Сънувайте, очи! ...
  906  19 
Щом е за вярване - да повярвам.
Аз урока на пръсти го знам.
Има и Църква, и Господ, и дявол.
Само дето го няма Делян.
Че и мен. Просто някоя сутрин ...
  973  28 
С песен-плач огласяни,
гора, земи, поля,
крила сте ми, крила сте ми -
отрязани крила.
И в жажда-болка търсени ...
  1280  18 
Не беше дъжд.
То бяха стъпки на
една жена, която е далеко.
По хлъзгавата хладна светлина,
по мокри листи, покриви, пътеки, ...
  1079  18 
Все още спомените пáри
приятно чувство за вина:
когато първата цигара,
когато първата жена.
То бяха пътища и гари ...
  983  17 
Сърцето ми е пълна кана.
Душата ми - винарски лин.
На празник всичките ви каня.
Елате да ги пресушим!
И нека нищо не остане! ...
  786  14 
(на един познавач и критикар)
Хич недейте наднича!
И недейте се сърди.
Стиховете са лични.
Като четка за зъби. ...
  905  18 
Когато ми дойде реда
да се представя на Господа,
ще застана пред него
с уши,
а с очите ще търся детето си. ...
  872  19 
(песничка)
И първа имах,
имах и средна.
Ето, че стигнах
и до последна. ...
  621  10 
Аз съм на чайките гласа.
Шума съм на прибоя.
И синьото небе над нас,
и на тревите корена.
Аз съм сподавеният плач, ...
  741  13 
Слънце светеше, залезе.
Дъжд валеше - преваля.
Два дълбоки колореза,
чак до горната земя.
Като кукувица скрито ...
  761 
Всички пътища ме оставиха тук.
На целия свят съм
без път.
Глас нямам. Тишината ми е гласът.
Нямам истина. ...
  835  11 
Тръгнах към слънцето,
когато изгряваше.
И запях.
Ако не аз –
песента ми да стигне до него. ...
  856  20 
Сняг вали, сняг вали.
Сякаш някаква бяла магия
прави света, в който с теб сме били,
ледени бели могили.
Сняг вали, сняг вали. ...
  1711  11 
Да бяха ми казали, щях да се смея,
че ще ме има след всичко това.
Че и след себе си ще живея,
че и след тебе ще дишам, ще ям.
Светът си е свят. Ту тъмно, ту светло. ...
  801  15 
Душата си приготвих да те чака.
Умът не щя. Хитруваше, мълча.
Сърцето си подгоних да те търси.
Умът не щя. Отбягваше, въртя.
Песента изпратих да те вика. ...
  870  17 
От Марта и на Марта)))
Защото югът е притегляне.
От махане след птиците листата капят.
Като нас.
От махане след своите мечти, любови... ...
  769  13 
Една минута ще съм ти поет.
Кажи ми нещо, стих да го направя.
Кажи ми тайна, с нея да умра.
Яви се тайно, с тебе да живея.
Една минута – и ще те забравя. ...
  740 
Дървета стоят край пътя,
като болнави деца.
Вятърът с тихи пръсти
брои листата.
Вятърът им се смее - ...
  722 
На Есен
България пак беше моя.
За седем дена си я купих!
И водораслите в прибоя,
и там, каквото ми се случи. ...
  683 
Разтопи и лед, и сняг.
Разпиля мъглите.
Сещам тайния ù знак –
иде, иде, иде!
А дъхът ù хем боли, ...
  676  16 
Небето днес ми е на гости,
събрано ниско.
И светлината си не носи,
не носи нищо.
Нарочно, за да бъде мое, ...
  662  10 
От всичко имам за двама.
Някои неща за трима.
И колкото повече давам,
толкова повече имам.
Плащам, каквото съм длъжен, ...
  609  14 
"...Подожди немного,
отдохнëшь и ты." - Лермонтов
Уморен.
От това, че се съмва.
от това, че се мръква. ...
  987  13 
Очите, душите ни да са на стража!
Да сме нащрек, понеже
още малко и ще ни кажат
точно какво е поезия.
Още малко и ще ни нахранят ...
  719 
На Бобо
Ще научим ний крачката
да вървят самички.
Ще научим и устата
как да казва срррички. ...
  2829  11 
На Веси Савова!
Тиха лудница моята стая.
Вече от няколко дни
на криеница играем
с лошите новини. ...
  916  13 
Трите мои сестри,
трите мои любими,
трите майки и три дъщери!
Най-добрата − Надежда,
най-голяма − Любов, ...
  701 
(или - контрабанда)))
Дъждът и тъмното се сливат
в необясним за мене страх:
да се нагледам на красиво,
да се намисля на света. ...
  819  12 
Аз знам, че мъртвите ни управляват.
По тяхно право аз съм тук.
По техните закони.
Стоя във сянка на изчезнало дърво
и гледам сянката си - ...
  703  11 
Не знам дали при теб е сериозно,
но много ми се иска да не е.
Игра да бъде повече и поза,
пред огледалото, пред скуката, пред мен...
Че иначе – не знам дали се сещаш! – ...
  829  22 
Задуха есенният вятър.
И пак засвири през комина
оная песничка, която
е всяко бъдеще и минало.
И пак безименно ме вика, ...
  665 
Светло е някак, а няма го слънцето.
Бяло и равно поле.
Тихо и сънено, като че вътрешност
на други eдни светове.
Няма го смешното, няма го тъжното. ...
  610 
Кажи ми, кажи ми, къде да те търся, къде да поглеждам?
Напред ли, на пръсти повдигнат, назад ли през рамо?
Когато заспивах, те имаше, моя Надеждо,
кога се събудих, те няма.
Приятели, младост, момчето ми светло и нежно, ...
  837  19 
Ще съм. Където няма никого.
И само бяла тишина.
И неродените ми стихове
ще станат ваши имена.
Ще съм! ...
  2273  17 
Не зная как да ти го кажа,
но най-щастлив съм в тия мигове,
когато ти ми пълниш чашата,
пък аз ти пиша нови стихове.
Понеже, виж сега, защото, ...
  860  15 
Предложения
: ??:??