VesiP
84 результатов
738
6
781
9
Родата беше се събрала,
навярно за последно.
Баба ми седеше в ляво,
забрадена във черно.
Беше мъничка и слаба - ...
навярно за последно.
Баба ми седеше в ляво,
забрадена във черно.
Беше мъничка и слаба - ...
794
10
Лято в спомени.
Жеравът си отива.
Махам за сбогом...
***
Каза ми сбогом. ...
Жеравът си отива.
Махам за сбогом...
***
Каза ми сбогом. ...
614
9
1773
8
„- Какво ще желаете?” – по навик попита мъжът зад тезгяха.
Очите му тъмни ме огледаха цяла и на гърдите ми спряха.
„- Чаша мартини!” – от мълчание дълго бе дрезтав гласът ми.
Във ъгъла някой се смееше лудо и драскаше с нокти слухът ми.
А свирачът си мислеше, че с китара плача на дъжда ще надвие! ...
Очите му тъмни ме огледаха цяла и на гърдите ми спряха.
„- Чаша мартини!” – от мълчание дълго бе дрезтав гласът ми.
Във ъгъла някой се смееше лудо и драскаше с нокти слухът ми.
А свирачът си мислеше, че с китара плача на дъжда ще надвие! ...
720
3
Нежността ти е
като сутрешна роса.
Напоителна...
***
Боса нагазвам ...
като сутрешна роса.
Напоителна...
***
Боса нагазвам ...
687
9
1017
7
652
4
Дъждът не изми
следите на лятото.
В спомен остана...
****
Денят потули ...
следите на лятото.
В спомен остана...
****
Денят потули ...
800
14
Есенни думи от клоните капят,
утрини хладни беззъбо ни хапят,
дните ни стават по-тъмни и къси.
И към зимата всеки върви по реда си.
Ето защо ми е толкова мило ...
утрини хладни беззъбо ни хапят,
дните ни стават по-тъмни и къси.
И към зимата всеки върви по реда си.
Ето защо ми е толкова мило ...
1043
33
2101
7
745
5
Предизвикано от Черна_роза ( Жулиета Великова)
Душата ми е
лотос в езерото.
Хармония...
Душата ми е
лотос в езерото.
Хармония...
704
17
Три ясена стари на хълма стояха,
щом буря захване – за ръце се държаха.
Всяка глътка вода на три се делеше,
по пладне овчарят под сянката спеше.
Пътник далечен отнейде пристигна. ...
щом буря захване – за ръце се държаха.
Всяка глътка вода на три се делеше,
по пладне овчарят под сянката спеше.
Пътник далечен отнейде пристигна. ...
955
12
733
9
По склоновете тичаше пенлива,
че беше тръгнала на път далечен –
ветрецът каза й за житна нива.
А пътят й от жажда беше спечен.
За дъжд се молеше и беше трудно, ...
че беше тръгнала на път далечен –
ветрецът каза й за житна нива.
А пътят й от жажда беше спечен.
За дъжд се молеше и беше трудно, ...
765
23
1316
15
Гроздове златни наливат лозята –
тежки, превиват до земи стъблата.
Есента благородна ги целува и гали,
и тръгва мълвата – винен сок са наляли.
И идват берачи на устата със песен, ...
тежки, превиват до земи стъблата.
Есента благородна ги целува и гали,
и тръгва мълвата – винен сок са наляли.
И идват берачи на устата със песен, ...
590
11
1556
10
На Мая
По лунни пътеки отдавна ти бродиш
и разказваш за нас на звездите.
С Него навярно беседи ти водиш.
И пееш нощем с щурците. ...
По лунни пътеки отдавна ти бродиш
и разказваш за нас на звездите.
С Него навярно беседи ти водиш.
И пееш нощем с щурците. ...
934
18
913
8
1832
7
Грохотно небе...
Листа във вятъра...
Дом на птици...
****
Вятърът лудува... ...
Листа във вятъра...
Дом на птици...
****
Вятърът лудува... ...
583
11
Залезът издул е щедро пазва –
бременен с Луната и безброй звезди.
Спокоен беше и си казах,
че тази вечер няма да роди.
Викът му – от гърла на ято птици, ...
бременен с Луната и безброй звезди.
Спокоен беше и си казах,
че тази вечер няма да роди.
Викът му – от гърла на ято птици, ...
773
14
Тънката лента реката си вие,
зажаднялото лято водите й пие.
Млади овчари на сянка пладнуват,
малки моми в реката лудуват.
Тъмна сянка пропълзя над земята, ...
зажаднялото лято водите й пие.
Млади овчари на сянка пладнуват,
малки моми в реката лудуват.
Тъмна сянка пропълзя над земята, ...
588
8
На моя бряг пристигна страха.
В най-тъмния час,
когато на вярата хвърлих щита.
Дълго се гледахме.
Сили премервахме. ...
В най-тъмния час,
когато на вярата хвърлих щита.
Дълго се гледахме.
Сили премервахме. ...
626
6
Танцуват двама под разцъфналата вишна
и обсипва ги с цвета си тя.
С горещия им ритъм тъмнината диша
и ги гали с тънки пръсти бялата луна.
Момъкът косите й разплете ...
и обсипва ги с цвета си тя.
С горещия им ритъм тъмнината диша
и ги гали с тънки пръсти бялата луна.
Момъкът косите й разплете ...
775
15
Навъсени котки
улицата пазят.
Залагат клопки
и по покривите лазят.
Униформата - сива, ...
улицата пазят.
Залагат клопки
и по покривите лазят.
Униформата - сива, ...
564
9
На Ивето и Рени -
за приятелството няма разстояния
Ранна сутрин, чашата кафе,
музика страхотна -
нека бъдем две. ...
за приятелството няма разстояния
Ранна сутрин, чашата кафе,
музика страхотна -
нека бъдем две. ...
622
7
на В.
Той разплете косите й, русите,
и бавно ги погали.
После ги целуна и вдъхна аромата – нейния.
Тя вдигна ръка и докосна ...
Той разплете косите й, русите,
и бавно ги погали.
После ги целуна и вдъхна аромата – нейния.
Тя вдигна ръка и докосна ...
771
11
Бяла луна осветява града,
бяла луна, самотна луна.
Бяла нощ е легнала над мене,
бяла нощ, студена нощ.
Бели коне препускат в полето, ...
бяла луна, самотна луна.
Бяла нощ е легнала над мене,
бяла нощ, студена нощ.
Бели коне препускат в полето, ...
686
5
Ти ми каза нещо,
аз ти казах друго.
Ти не ме разбра,
аз си замълчах.
Казаните думи, ...
аз ти казах друго.
Ти не ме разбра,
аз си замълчах.
Казаните думи, ...
596
8
и глътна планината – цялата.
Скри пътеката към моя дом
и светлината от прозореца ми – бялата.
Надявам се, не ще те спре
мъглата, планината глътнала. ...
Скри пътеката към моя дом
и светлината от прозореца ми – бялата.
Надявам се, не ще те спре
мъглата, планината глътнала. ...
623
10
на баба
Ти беше река – бяла, пенлива,
ти беше вода – прохладна и жива.
Ти беше и утрин – звънка и свежа,
ти беше и вечер – топла и нежна. ...
Ти беше река – бяла, пенлива,
ти беше вода – прохладна и жива.
Ти беше и утрин – звънка и свежа,
ти беше и вечер – топла и нежна. ...
975
22
Зад ветрило пъстро
криеш си лицето.
Рано или късно
ще го видя.Ето –
две усмивки мои, ...
криеш си лицето.
Рано или късно
ще го видя.Ето –
две усмивки мои, ...
599
7
Умореното лято край пътя приседна
и пребърса потно чело.
Люта тъга в гърдите му заседна –
да си отиде време е дошло.
С поглед изпрати ятата кресливи. ...
и пребърса потно чело.
Люта тъга в гърдите му заседна –
да си отиде време е дошло.
С поглед изпрати ятата кресливи. ...
522
8
На Криси
Лято е сега и денят настъпи.
Утрото изписа в твоя чест дъга.
Със златен прах душата ти наръси
и невидимо си тръгна след това. ...
Лято е сега и денят настъпи.
Утрото изписа в твоя чест дъга.
Със златен прах душата ти наръси
и невидимо си тръгна след това. ...
501
6
От очите ми вееше хлад и презрение,
в косите ми се оплиташе вятъра,
а от роклята ми капеше дъжд,
когато ти си замина.
Една капчица дъжд се вледени от дъха ми ...
в косите ми се оплиташе вятъра,
а от роклята ми капеше дъжд,
когато ти си замина.
Една капчица дъжд се вледени от дъха ми ...
667
7
Тъмнеят над мене листа орехови
като скъп и най-фин балдахин,
люлее ветрецът цветя люлякови
над прекрасен цветен килим.
Тихо щурците пеят в тревата ...
като скъп и най-фин балдахин,
люлее ветрецът цветя люлякови
над прекрасен цветен килим.
Тихо щурците пеят в тревата ...
673
9
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
