7 сент. 2009 г., 12:18

Думите-стрели

694 0 8

Ти ми каза нещо,

аз ти казах друго.

Ти не ме разбра,

аз си замълчах.

Казаните думи,

висяха помежду ни.

Ти не се прибра,

аз пък не заспах.

Думите-стрели

не можеме, уви,

да ги съберем

от бойното поле.

Дълго ще боли

от думите-стрели.

А пък след това

ще махнеме с ръка.

Ще оставиме лъжите

да си идат от очите.

И ще пуснем любовта

пак на свобода.

 

Думите-стрели,

по-остри от преди,

грижливо са прибрани,

ако нужна е отбрана...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселка Пенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...