Умореното лято...
Умореното лято край пътя приседна
и пребърса потно чело.
Люта тъга в гърдите му заседна –
да си отиде време е дошло.
С поглед изпрати ятата кресливи.
И настана след тях тишина.
С ръка погали стръковете диви,
прежълтели от дъха на есента.
Лятото събра последните си сили
да целуне за сбогом земята.
От целувката му стръкчетата диви
в зелено преоблякоха полята.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселка Пенова Все права защищены
