26 авг. 2009 г., 13:25

Умореното лято... 

  Поэзия
469 0 8

Умореното лято край пътя приседна

и пребърса потно чело.

Люта тъга в гърдите му заседна –

да си отиде време е дошло.

 

С поглед изпрати ятата кресливи.

И настана след тях тишина.

С ръка погали стръковете диви,

прежълтели от дъха на есента.

 

Лятото събра последните си сили

да целуне за сбогом земята.

От целувката му стръкчетата диви

в зелено преоблякоха полята.

© Веселка Пенова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??