Помен

Поэзия

890 0 10

Родата беше се събрала,

навярно за последно.

Баба ми седеше в ляво,

забрадена във черно.

Беше мъничка и слаба -

само жили и инат.

Чоплеше трохи от хляба,

(раздадоха ни по комат)

и с вино ги преглъщаше.

На шегите ни се смееше -

помена във сватба се превръщаше,

а и още колко ще живее...

Че отнякъде пристигна мода -

помен приживе да правиш.

С музика изпраща те народа...

А ти иде в виното да се удавиш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

anahid (Анахид Чальовска)

Това е истината, Веси! Хубав стих, поздрави!

2009-11-11T10:58:32+02:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Представих си го. Просто е вярно, а не мода. Пък и ние често сякаш по различни поводи си правим - помени. А има ли вино - има и удавници, има и мечтатели, има всичко. Нали във виното е истината?

2009-11-10T14:12:56+02:00
Gabi89 (Ирена Чинтова Спасова)

!!! Да, така е.

2009-11-10T09:53:24+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Ех, тази мода
Първо помени приживе
после сигур погребение.
Жив(недоумрял) и дирижираш
близките без изключение...

Като се замислиш идеята не е толкова лоша.Един вълнуващ спомен повече

2009-11-09T23:29:53+02:00
VesiP (Веселка Пенова)

И аз, Александра!
А "помен приживе" е един от най-големите абсурди, на които съм присъствала...

2009-11-09T23:08:31+02:00