Когато ти си замина

Поэзия

773 0 7

От очите ми вееше хлад и презрение,

в косите ми се оплиташе вятъра,

а от роклята ми капеше дъжд,

когато ти си замина.

Една капчица дъжд се вледени от дъха ми

и влезе в окото.

Пътят й до сърцето бе кратък.

Нощта ме скри в тъмнината си –

даде ми черна закрила.

Аз й дадох душата си.

Когато ти си замина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

VesiP (Веселка Пенова)

Благодаря на всички ви за хубавите думи!
Dark_Girl...хм, и на мен ми прилича малко

2009-08-25T15:36:38+03:00
Yuleto111 (Юлиана Асенова)

...Много хубав стих!Поздравления!...

2009-08-25T09:02:33+03:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Напомни ми някак приказката "Снежната царица"...Само всеотдайната любов и подадената приятелска ръка сломяват стихиите,изваждат от сърцето и от очите стъклата от дяволското огледало...

2009-08-24T22:55:23+03:00
*Dark_Girl* (Вили)

!!!
хм напомни ми за историята за Ледената кралица..

...А може би ще се върне...

2009-08-24T22:32:15+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

тъжно и хубаво...

2009-08-24T20:16:03+03:00